|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
126-а. ГОРДА И НЕИСКРЕНА ХУБАВИЦА - 1
Книга на народната лирика
Малка мома град градила,
град градила, наричала:
- Кой разбие момин града,
той да земе малка мома.
Наело се малко момче,
разбило си момин града.
Малка мома отговаря:
- Не съм рекла, чуло ти са й!
Я съм рекла: кой насади,
кой насади по мор лози,
по мор лози, брягом дюлки,
да донесе кошник грозде,
кошник грозде, пишкир дюли,
той да земе малка мома!
Наело се малко момче,
насадило по мор лози,
по мор лози, брягом дюлки,
и набрало кошник грозде,
кошник грозде, пишкир дюли,
набрало ги, донесе ги.
Малка мома отговаря:
- Леле варе, малко момче,
не съм рекла, чуло ти са й!
Я съм рекла: кой осучи,
кой осучи пясък въже,
той да зема малка мома.
Наело са малко момче,
та осука пясък въже,
осука го, занесе го.
Малка мома отговаря:
- Леле варе, малко момче,
не съм рекла, чуло ти са й!
Я съм рекла: кой направи,
кой направи лък и стрела,
да си стрялне синьо небе,
да удари ясна звезда,
той ще мене да си земе.
Малко момче са наело,
направило лък и стрела -
не си стрялна синьо небе,
ами стрялна малка мома,
удари я в клето сърце,
удари я и преби я.
Ловешко (СбНУ 6, с. 5, № 4).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.
|