11. ЯБЪЛКА И НЕРАНЗА

Книга на народната лирика

Провикнала са й Ябълка
от високите чардаци,
от писаните пърмаци:
- Заспала ли си, Нерамзо,
заспала ли си, че мълчиш?
- Не съм заспала, Ябълко,
трендафила съм чакала,
да дойде да вечеряме
със кумо и с кумичката,
със кумо със Босиляко,
със кумичката Камшичка.
- Не се надявай, Нерамзо.
Трендафил вино пиеше
горя в горната махала,
там на новата механа.
Калоферо им залива,
Ружа им беше чешката,
Теменуга им играе,
комара зурла свиряше,
те й са в очи присмиват:
"Че ти каква си мъничка,
че ти каква си тъничка"...
Теменуга им думаше:
- Макар да съм си мъничка,
мъничка йоще тъничка,
мене ма хората берат,
че ма във кърпи завиват,
че ма на царя проваждат,
миризма да му мериша.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.