ВЪЛШЕБНИЯТ КОЗЕЛ

Виетнамска приказка

Т. I. Приказки от Азия

Кметът на едно село заженил дъщеря си и поканил на сватбеното пиршество всички свои приятели - все кметове и големци от близки и далечни села. В областта живеел козарят Куой, който се славел като голям шегобиец. Научил той за сватбата и си казал:

- Как може такава сватба без мене! - и се приготвил да отиде и той на угощението. Облякъл си най-хубавите дрехи от брокат, избрал си от стадото един козел да му прави компания из пътя и се отправил към селото, където щял да бъде празникът.

Както си вървял, по пътя го застигнал, яздейки охранен кон, един от кметовете на далечно село, който също се бил запътил към сватбата. Като видял Куой, облечен с хубави, красиво извезани дрехи, помислил, че това също ще да е някой от големците на областта и се провикнал:

- Добра стига, уважаеми! Накъде водиш този козел?

- На сватбата съм тръгнал - отговорил Куой.

- На сватбата ли? - зарадвал се кметът. - И аз съм се запътил натам. Е, добре, ще вървим заедно! Но аз съм с кон, а пък ти вървиш пеш. Няма да можеш да се движиш толкоз бързо като мен. А и козелът допълнително те бави. Аз, както съм на кон, си правя сметката да пътувам дотам още половин ден. Ами ти? Ти ще закъснееш за сватбената церемония! Ако изобщо стигнеш за сватбата...

- Ха-ха-ха! - разсмял се весело Куой. - Аз даже се питах, какво ще правя, като пристигна прекалено рано. Но ти, разбира се, няма как да знаеш, че моят козел е вълшебен: яхна ли го, отнася ме, където поискам, по-бързо и от най-добрия кон. Тъй че, твоя милост, не се тревожи за мен, а гледай ти да не закъснееш за сватбената церемония.

Конникът изгледал с недоумение веселяка пред себе си, който подбутвал козела с една пръчка. Да е пиян - не е! Добре облечен е, а пък говори несериозно. Помислил си да го подмине и, както подобава на ранга му, да не се занимава с глупави разговори. Но все пак го загризало любопитство, що за чудак е този момък и попитал:

- Хей, приятелю, нещо не ми е съвсем ясно. Я ми обясни как е възможно изобщо да яхнеш козела си, след като краката ти ще се тътрят по земята?

- Да-а-а, разбирам! - махнал с ръка козарят. - Ти май не ми вярваш, почтени човече! Е, ще ти се наложи да ми повярваш, когато пристигна преди тебе на празненството.

Кметът си казал, че този човек май не е с всичкия си и решил да се пошегува с него:

- Добре тогава, ако наистина козелът ти е вълшебен, хайде да се състезаваме. Нека се обзаложим: ако ти пристигнеш преди мене на сватбата, ще ти дам коня си; ако обаче дойдеш след мене, ти ще ми дадеш козела си. Бива ли?

- Приемам! Но имай предвид, че още в този момент мога да те уверя, че вече си загубил - засмял се Куой. - Така като го гледам, твоят кон ми се вижда слабичък. Едва ли ще е справедливо да го караш да изнемогва в едно състезание с моя козел. Ала щом настояваш, нека да се състезаваме! Вероятно ти е омръзнал този кон и искаш да се отървеш от него...

- Хм, давай тогава, да те видим и теб, и твоя вълшебен козел! - извикал конникът и препуснал с все сила.

Куой постоял и погледал облака прах след самотния състезател, а после помамил козела, който през това време се бил заврял в шубрака и похрупвал млади листа. Мушнал глава под корема му и го вдигнал на врата си, като придържал предните му крака с едната си ръка, а задните - с другата. След това се заспускал в клисурата по една пряка козя пътечка, която трудно можела да се забележи от някой, който не познава джунглата в областта. Куой обаче бил козар и в джунглата се чувствувал като у дома си. Без много да бърза, момъкът пресякъл по най-преките пътеки гористата местност и скоро се озовал в селото, където щяла да бъде сватбата. Бил един от първите посетители. Все още нямало вест от неговия съперник в надбягването. Коуй вързал козела си да пасе край реката зад богатия дом, в който щяла да бъде сватбата, и се изкачил на верандата, а там вече били насядали няколко ранни гости. Всички те дъвчели бетел и плюели сдъвканото направо на пода, какъвто е обичаят в тази страна. Козарят също седнал и задъвкал бетел. Избрал си такова място, където на пода се било насъбрало най-много сдъвкан и изплют бетел, тъй че да изглежда, че е отдавна на верандата и е издъвкал сам всичкия този бетел.

Едва привечер пристигнал кметът от далечното село, целият потънал в прах и изморен от бързото препускане, а конят му едва се държал на краката си. С треперещи ръце завързал той коня си на коневръза, но се изкачил на верандата с доволно изражение, защото бил убеден, че е спечелил облога и че козелът и ездачът му няма да дойдат дори и на следващия ден. И изведнъж се заковал от изумление: пред него седял в ленива поза и се усмихвал козарят, а устата му била пълна с бетел.

- А, ето те и тебе! Какво стана? Много се забави. Я виж колко много бетел издъвках, докато те чаках. Е, а нашата уговорка си остава в сила, нали? Конят ти, значи, е вече мой!

Кметът от далечното село не можел да повярва на очите си. Горчиво съжалил, че така лекомислено загубил хубавия си кон и за да намали щетата, предложил:

- Млади човече, а защо не ми продадеш козела си? Ето, давам ти за него тази кесия със сребро!

- Ех! - казал козарят. - Козелът ми не е за продан. Никой не може да ми даде толкова пари, колкото струва моят вълшебен козел...

Но кметът започнал да нервничи и да размахва кесията си, натъпкана със сребро. Не искал, след като е останал без кон, да се връща вкъщи пешком и унизен.

- Но това, което ти давам, съвсем не е малко! Помисли си! - повтарял той.

Куой дълго упорствал и накрая, след като онзи извадил и втора кесия със сребро, се престорил, че най-после отстъпва и му продал козела. Когато конят си отпочинал, козарят скочил върху седлото и отпътувал. Доволен от покупката, кметът на далечното село отишъл при другите гости и след като пийнал повечко, му се приискало да се похвали с вълшебния си козел. Всички поискали да видят чудния козел и излезли на двора. Довел той козела и се опитал да го възседне. Уплашеното животно се дръпнало, извърнало се и забило рог в изобилната плът на злополучния ездач. След това, като се усетил на свобода, козелът се стрелнал към тъмната джунгла и никой повече не го видял.

© Анатолий Буковски, преразказал
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 26.01.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009