ТАЙНАТА НА ДОН ЛУСАНО

Филипинска приказка

Т. I. Приказки от Азия

Живеeли някога двама бедняци, баща и син. Бащата бил много стар и се казвал Педро. Синът се наричал Хуан. Въпреки че били толкова бедни, на Хуан никак не му се работело.

Един ден двамата нямали вкъщи дори и зрънце ориз за ядене. Хуан видял, че ще трябва да се хване на някаква работа, инак той и баща му щели да умрат от глад. Вдигнал се той и отишъл в съседния град да си търси господар. След като запитал тук и там, накрая намерил такъв в лицето на един благороден и заможен господин, Дон Лусано.

Дон Лусано се отнасял към Хуан като към собствен син. След известно време Дон Лусано вече толкова се доверявал на честността на Хуан, че взел да му поверява най-ценните и скъпи неща, които имал в къщата си. Една сутрин Дон Лусано отишъл на лов. Той оставил Хуан сам в къщата, както обикновено. Докато Хуан премитал и почиствал стаята на своя господар, погледът му паднал на едно много изящно сандъче, което лежало зад подпората в ъгъла. Любопитен да узнае какво има вътре, той отворил сандъчето. Там се криело друго сандъче. Отворил и него, а отвътре се показало още едно сандъче. Едно след друго се появявали нови сандъчета, докато накрая Хуан стигнал до седмото. Това последно сандъче съдържало една малка триъгълна книга, подвързана със злато и украсена с диаманти и други скъпоценни камъни. Без да мисли за последиците, Хуан взел книгата и я отворил. И - о, чудо! В миг Хуан бил понесен от книгата високо във въздуха. А когато погледнал назад, кого да види? Не друг, а Дон Лусано, който го преследвал, а очите му изпускали гневни искри. В ръката си държал чудовищен боло¹ и се готвел да го съсече с него.

Тъй като Дон Лусано бил мъж, той можел да лети по-бързо от малкия Хуан. Скоро момчето било само на една ръка разстояние пред своя преследвач. Трябва да се знае обаче, че тази книга имала чудно свойство. Всеки, който я е държал в ръце или е научил наизуст глава от нея, можел да се превръща в каквото си поиска. Хуан скоро разбрал това. За миг той изчезнал, а на негово място се появило конче, което галопирало с все сила по улицата. Дон Лусано на свой ред приел вида на голямо бързоного муле с разпенена уста и очи, пламтящи от омраза. Мулето тичало като вятър и по всичко изглеждало, че с всяка минута Хуан се приближава към своята гибел.

Като видял грозящата го опасност, Хуан се превърнал на птица - красива малка птичка. Но едва сторил това и видял Дон Лусано в образа на голям ястреб, готов да го сграбчи. Тогава Хуан внезапно се хвърлил в един кладенец, над който прелитал, а там станал малка рибка. Дон Лусано приел вида на голяма риба и продължил преследването. Ала малката рибка се вмъкнала в една тясна цепнатина в стената на кладенеца, където голямата риба не можела да я стигне. Така Дон Лусано трябвало да се откаже от преследването и той си отишъл вкъщи с голямо съжаление.

Кладенецът, в който се озовал Хуан, принадлежал на три красиви принцеси. Когато eдна сутрин надникнали в кладенеца, те видели да се движи грациозно във водата една малка рибка, а люспите й проблясвали във всичките цветове на дъгата. Най-голямата девойка хвърлила стръв, но рибката не могла да я види. Втората сестра също пробвала своето умение. Рибката захапала стръвта, но тъкмо когато я изваждали от водата, тя изведнъж се освободила. Накрая дошъл редът на най-малката сестра. Рибката този път позволила да я хванат и се оставила в нежните ръце на хубавата девойка. Момичето пуснало рибката в златен съд с вода и я отнесло в стаята си, където я обградило с най-нежни грижи.

Няколко месеца по-късно владетелят разгласил вредом из царството си, а и в съседните царства, че най-малката принцеса е болна.

- На този, който я излекува - съобщил той, - обещавам да дам половината от царството си.

Най-вещите доктори вече били опитали всичко, каквото можели, но усилията им били напразни. С всеки изминал ден принцесата изглеждала по-зле.

- Глупости! - възкликнал Дон Лусано, когато чул новината за болната принцеса. - Болест ли? Пфу! Това не е никаква болест!

На следващото утро, ето ти го Дон Лусано при царя:

- Обещавам да я излекувам - казал Дон Лусано. - Аз вече съм излекувал много подобни случаи.

- А твоето лекарство няма ли да й навреди? - запитал царят след известно колебание.

- Няма да й навреди, господарю, ни най-малко. Давам ти честната си дума.

- Прекрасно. Ако успееш, половината от моето царство ще бъде твоя.

- Не, благодаря, твоя милост. Аз съм верен твой поданик и не се нуждая от възнаграждение за моята скромна служба. Но бих приел като спомен от теб рибата, която принцесата държи в стаята си.

- О, мой верни поданико! - възкликнал радостно царят. - Колко си любезен! Не би ли искал и нещо друго, освен една проста безполезна риба?

- Нищо повече, това ми стига.

- Добре тогава - отвърнал царят, - приготви твоя цяр и на третия ден от днес нататък ще го приложим на принцесата. Сега можеш да си отидеш вкъщи и бъди сигурен, че ще получиш рибата.

Дон Лусано се сбогувал с царя и се прибрал вкъщи. На третия ден дръзкият магьосник дошъл отново в двореца да приложи лекарството си на принцесата. Ала преди да започне лечението, той поискал да му дадат рибката. Царят дал съгласието си, но когато магьосникът посегнал да бръкне с ръка в съда, принцесата решително го спряла. Тя се престорила на много ядосана, загдето Дон Лусано ще замърси с ръцете си златния съд на владетеля. Казала му да си протегне ръцете и тя сама ще изсипе рибката в тях. Дон Лусано се подчинил, но преди още да достигне до ръцете му, хубавата рибка изскочила навън. Никаква рибка не се виждала вече, а вместо това един великолепен златен пръстен мигом украсил пръста на принцесата. Дон Лусано се опитал да изтръгне пръстена, но принцесата бързо отдръпнала ръката си, пръстенът паднал на пода и на негово място по цялата стая се пръснали безбройно много мунгови² зрънца. Дон Лусано тутакси приел формата на хищен гарван и закълвал зрънцата със светкавична бързина. Хуан, превърнат в едно от зрънцата, които се били търкулнали под краката на принцесата, внезапно се преобразил на котка и с един скок се хвърлил върху птицата. И преди да е имал време да се опомни, гарванът бил вече мъртъв и разкъсан на малки парченца. На мястото на котката се изправил Хуан в извезана дреха, приел образа на прекрасен млад принц.

- Това е моят годеник - обявила принцесата пред баща си и посочила Хуан.

Царят простил на дъщеря си, загдето е крила от него тайния си годеж и с радост приветствал своя зет. На принц Хуан, както вече ще наричаме нашия приятел, занапред бил отреден безгрижен и честит живот. Той се отървал от своя опасен враг и имал за жена прекрасна принцеса, която вече нямало защо да се преструва на болна. Oсвен това пред него се откривала чудесната възможност да наследи трона един ден. И приказката свършва тук.

БЕЛЕЖКИ

1. Боло - филипинско мачете, използвано в земеделието и като оръжие; бойните боло са по-големи и с остър връх. [обратно]

2. Мунгови зърна (Mung bean; Vigna radiata) - ядивно бобово растение, отглеждано във Филипините. Наричат го още "зелен нахут" или "зелена соя". [обратно]

© Анатолий Буковски, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 28.02.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Mabel Cook Cole. Philippine Folk Tales. 1916.