2. ПЕСЕНТА НА РАКОВСКИ

web | Нова песнопойка

Когато бях аз детенце
тихо, нежно, мило;
когато бях аз момченце
лудо, младо, живо;
кога стигнах на години,
кога станах дедо, -
един беше мойят баща,
едно бе ми чедо:
Свобода, свобода!
Заробен бях, измъчен бях,
страдах във неволя,
ала совсем убит не бях, -
имах своя воля;
па оставих България,
по света са скитам,
за да стана Еремия,
свободно да викам:
Свобода, свобода!
Буда брат си да не спава,
ами да работи,
на турците да не дава
своите имоти;
говора му да развеже
поробени ръце,
па заедно с мен да каже
със юнашко сърдце:
Свобода, свобода!
Но секи спи, секи дреме,
не ще и да знае;
един казва: "Не е време!",
а други нехае;
секи иска да добие
сичко на готово,
с чужди уста да изрече
това свято слово:
Свобода, свобода!
Я чуй мойта малка молба,
брате ти мой мили!
Азе вида че болея,
падат моите сили!
Дойди при мен пред смъртьта ми,
па ми кажи само
една дума, сладка дума,
да занеса тамо:
Свобода, свобода!

© Любен Каравелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.01.2006
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. "Знание", 1878.