|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
97. ХАЙДУШКА СВАТБА
Занаятчийството в българските народни песни
Провикнал се Ненчо войвода,
из Стамбул, на Еди-куле.
Избирал, Ненчо, събирал
се отбор млади юнаци,
със тънки пръсти терзии,
със тънки пръсти бакали,
дур седемдесет юнака,
дур осемдесет левенти.
Тръгнали са да вървят,
ще влязат в голям град Едирне.
Момчета вярно думаха:
- Ненчо льо, млада войводо,
не ли е язък за нази,
за наще млади булчици,
за наще дребни дечица?
- Ой ви вази момчета,
женско ли сърце носите,
женско ли сърце или мъжко?
Като в Едирне влезете,
хвърляйте дълги синджири,
ловете псета бейлишки.
Ловили псета бейлишки,
минали Едирне, Узун-чаршия,
навлезли Узун-кюприе.
Момчета вярно думаха:
- Ненчо льо, млада войводо,
не ли е язък за нази,
за наще млади булчици,
за наще дребни дечица?
Ненчо им вярно думаше:
Ой ви вази момчета,
женско ли сърце носите,
женско ли сърце, или мъжко?
Иванчо има лице моминско,
Иванчо булка ще стане,
Николчо знай гайда да да свири,
който ни съгледа ще рече:
голяма сватба минава.
Излезли Узун-кюприе,
арапче вярно говори:
туй не е сватба голяма,
ами е Ненчо войвода
със седемдесет юнака,
със осемдесет левенти.
Кат зачу Ненчо войвода
туй пусто черно арапче,
че се назад повърна
при арапчето отиде,
при арапчовте манафи,
Ненчо на юнаци думаше:
- Дръжте, юнаци, колете!
Всичките са ги изклали,
само арапчето е остало.
Ненчо му вярно думаше:
- Живичък ли да те одера?
Арапче му се молеше:
- Ненчо льо, млада вайводо,
живичко не ме одирай,
двете ми очи извади,
че ми дай едно гаванче,
из село в село да ходя,
твойто юнашко да казвам.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов.
София, 1938.
|