93. МАРКО БИЕ ЛИБЕТО СИ

Занаятчийството в българските народни песни

Ел ми гърми, море, ел се земя тресе,
ел ми биче, море, низ говеда рика,
ел ми конче низ ергеле пищи,
ел ми змия низ грамада свири,
ел ми вода низ високо пада?
Нито биче низ говеда рика,
нито конче низ ергеле пищи,
нито змия низ грамада свири,
нито вода от високо пада -
Марко бие неговото либе,
ем го бие, ем го прашуе:
- Кажи, либе, кого си либило?
- Ще да кажа, та грижа не ме е -
либило съм троица златари.
- Кажи, либе, та що ти дадоха?
- Ще ти кажа, та грижа не ме е -
дадоха ми три жълти жълтици.
- Кажи, либе, та къде ги дяна?
- Ще да кажа, та грижа не ме е -
една нося на бялото гърло,
друга стои у шарен ковчег,
друга дадох на по-малка сестра!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.