87. МАРИ МОМЕ, МАЛКА МОМЕ

Занаятчийството в българските народни песни

Мари моме, малка моме!
Малка мома вода вози
от гераня със кофата,
да залива жълти китки,
жълти китки кършикапи,
да помине рабаджийче,
рабаджийче, керванджийче.
Той си моми отговаря:
- Подай мене студна вода,
студна вода с нова стомна.
- Рабаджийче, керванджийче
ей геранят, ей кофата,
слезити си, пийте си.
- Мари моме, малка моме,
не ли вървеше рабаджийче,
рабаджийче, керванджийче?
Рабаджийче болно лежи
на колата, рабията.
Вярва мома рабаджийче,
подаде му студна вода,
студна вода се нова стомна.
Той не хвана нова стомна,
но хем хвана мала мома,
за ръката, за гривната.
Па я метна на колата,
на колата, рабията.
Покриха й бяло лице,
бяло лице с бял тестембел,
църни очи, червен чумбер.
Мома им се вярно моли:
- Рабаджийче, керванджийче,
разкрийте ми бяло лице,
бяло лице, бял тестембел,
църни очи, червен чумбер
да си видя моя майка,
моя майка мой баща.
Мари моме, малка моме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.