86. ПОД ГОРА СЕЛО ИМАШЕ

Занаятчийството в българските народни песни

Под гора село имаше,
в селото добро девойче.
Ходихме да го искаме,
па майка му го не даде,
и баща му го не даде,
и момата го нерачи.
Ходихме триш на кадия.
- Кадийо, селски запчийо,
що ли да правим с момата?
- Бекярче, деликънлийо,
тури си огън в джебове,
запали равни дворове
на четирите краища.
Ще излезе мома да гаси
на тънки бели кошули
и на басмено елече,
па ти я хвани за ръка,
за ръка, лудо, за дясна,
па й ръката изкълчи,
та й гривните изтроши.
- И аз си имам троица,
троица братя дюлгери,
един ще ръка намести,
един ще гривни залее,
един давия престяга.
Бекярче, деликанлийо,
не си ли лежал в апсана,
не си ли носил белчета,
не си ли кован в железа?
- Ой моме, моме, мънинка,
за мен апсана градена,
за мен белчета леени,
за мен синджири ковани,
на мен прилягат белчета,
като на мома гердана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.