81. ОРЕХО, НАЕМАШ ЛИ СЕ

Занаятчийството в българските народни песни

Орехо, наемаш ли се орехче
шумата да си одържиш,
за зима да я одържиш
за лете сянка дебела.
Под сянка седят троица
терзи и добри златари.
Терзии седла шиеха,
златари юзди лееха,
че щат далеко да идат
дори на Фере за мома,
за герджик бяла Тодора..
Тодора двори метеше,
ситни си сълзи ронеше,
снашица си я миреше:
Мълчи ми, лелче, не плачи,
той не е твърде далеко.
Колкото беше за мене,
сега е толкоз за тебе.
Кога за мене дойдоха,
черни угари оряха,
бяла пшеница сееха,
вишни череши цъфтяха
и орехите ресяха;
кога се с мене върнаха
бяла пшеница женеха,
вишни череши беряха
и орехите брулеха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.