80. ДА ЗНАЕШ, БАЙЧО

Занаятчийството в българските народни песни

Да знаеш, байчо, да знаеш,
що ми е рано минало,
рано в неделя утрина
през наши равни дворове.
Тънко, високо терзийче,
конче му пиле хвъркаше,
руба му огън гореше,
лице му слънце грееше.
Стигни го, байчо, върни го
да го служиме, гостиме,
пияно да го сториме,
пияно да го питаме,
годено ли е или не.
Ако е, байчо, годено,
да берем биле омразно,
ако е, байчо, лефтеро,
да берем биле за драгост.
А майка си им говори:
- Аз го съм, синко, питала,
ала е, синко, годено,
годено, пръстен менило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.