76. ПРОВИКНАЛ СЕ Е МЛАД ЛАЛО

Занаятчийството в българските народни песни

Провикнал се е млад Лало,
млад Лало, младо касапче,
от високите чардаци,
низ високите пенджери:
- Касапи, мои еснафи,
скоро, по-скоро дойдете,
че имам крава ялова,
та искам да я заколя;
таз година е девета
води се, а не тели се!
Касапи чули и дошли
и на Лало те говорят:
- Камо ти Лало кравата?
Лало касапи говори:
- Касапи мои еснафи,
аз нямам крава ялова,
най имам жена щирица;
таз е година девета,
води се, а не тели се.
Ошле касапи при Лаловица
и на Лаловица говорят:
- Лаловице ле, касапко,
ние сме дошли при тебе
главата да ти земеме.
Я пък тя им отговаря:
- Касапи, не видите ли,
че ми сукманче укъсне,
а коланче ми утесне!?
И касапи се сетили,
та на Лало те казали.
Повторно се Лало провикнал:
- Касапи, мои еснафи,
таз е година девета,
се ме е така лъгала.
Вие нея не слушайте,
че много знае да лъже;
но й вържете ръцете,
и й вържете нозете,
занесете я сред село,
па й земете главата.
Кат й земете главата,
разпорете й сърцето
да й видите лъжите,
защо е трудна, дебела.
Касапи така сторили:
вързали са й ръцете,
ръцете и па нозете,
занесли са я сред село
и й земали главата.
Разпрали са й сърцето,
мъжко са дете изпрали,
на главица му кръстенце,
на половина сабленце
и в дясна ръка книжленце.
Тогаз детенце продума:
- Касапи, верни джелати!
Занесете ме при тати
защото съм много мъничко
не мога само да ходя,
да ме занесе при царя,
ега ме царят пожали,
ега ми майка намери,
същата като моята.
Касапи го послушали,
вземали мъжко детенце,
занесли го на баща му.
Ка го занесли баща му,
па си детенце продума:
- Проклет да ми си, тате ле,
девет години потъря,
а девет дена не търпя,
нали ме остави сираче.
А Лало не поверува,
Лало касапи говори:
- Дека найдохте тоз гявол?
Как може мъжко детенце
да има на глава кръстенце,
на половина сабленце
и в дясна ръка книжленце?
Проговорило е детенце:
- Щури, глупави, тате мой!
Ти да ме водиш при царя,
царят ще да ме пожали,
майчица ще да ми намери
същата като моята;
тебе ще турим джелатин.
Млад Лало пак не верува.
Всички комшии дойдоха,
та си се чудом чудеха,
какво говори детенце.
И го земаха комшии
занесоха го на царя.
Па си детенце продума:
- Царьо ле, царьо честити!
Я вземи това писъмце,
молим те да го прочетеш.
Царят се чудом чудеше,
какво е чудо голямо,
дете в пелени да говори.
Вземал е царят писъмце,
прочете царят писъмце:
дете му взема царството.
Тогаз се царят премисли,
тури детенце в одая,
даде му седем слугини,
да си очуват детенце.
Викнал е царят баща му,
баща му Лало касапин,
та па го царят питаше:
- Лало ле младо касапче!
Че да те питам да кажеш,
не мой менека да лъжеш!
Какво е чудо станало,
у ваши, Лало, домове,
дали е било истина?
- Царьо ле, царьо честити,
аз това нищо не зная.
Царят изнесе детенце.
Като го видя баща му,
и той на царя говори:
- Царьо ле, царьо честити!
И аз това не зная
какво е чудо голямо,
голямо и незнаено.
Тогаз детенце продума:
- Царьо ле, царьо честити,
докато аз да порастна,
баща ми да е джелатин,
девет месеца потърпя,
а девет дена не търпя,
та ме сираче остави.
Остави царят, Лалоте,
тури го царят джелатин.
Растна детенце, порастна,
взело на царя царството.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.