75. КИТЕ МОМА

Занаятчийството в българските народни песни

Какво е чудо станало
във Чирпан града гомяма!
Имала мама, имала,
едно ми малко момиче,
Кито ле малко момиче.
Мама на Кита продума:
- Ките ле, малко момиче,
често се недей пременя,
често на вода не ходи,
на чирпанските текири,
че ти се, Ките, канеха,
чирпанските ми табаци
и имурлийските читаци:
- Еднажкам Китя да видим,
ние щем да я откраднем.
Ките си мама не слуша,
станала сутра в понеделник,
обзела бели бакъри,
та на текиря отиде.
От де я, холам, видяха
чирпанските ми табаци,
и имурлийските ми читаци,
че си Ките хванаха,
бели й бакъри оставиха,
самичка Ките забраха,
и са я, холам, завели
във една турска авлия.
Пусти ми кадъни интифак,
те си на Ките думаха:
- Ките ле бяло момиче,
не ти приляга, Ките ле,
черна българка да ходиш,
на ясно слънце да гориш,
най ти плиляга, Ките ле,
бяла кадънка да станеш,
зелена фереджа да носиш,
по висок чардак да ходиш,
бяла кооприна да предеш,
жълти алтъни да нижеш.
И си на Ките свалиха
нейната руба българска,
обличат руба кадънска.
Те й рубата сваляха,
тя си кадъни блъскаше,
и си на були думаше:
- Аз не ща руба кадънска
и не ща ваща вяра проклета,
аз си кръвта проливам,
вярата си не давам.
От де се, холам, събраха,
Вълко и Иван двамата,
Вълко Ивану думаше:
- Иване мил побратиме,
ний сме на ум наели
на Света Гора да идем.
Станали та са тръгнали,
и техните рода-роднини
Вълка и Ивана изпращат
и се назад върнаха.
Китина стара майчица,
от де ги, холам, позачу,
че Вълко и Иван двамата,
Иван кабадаия
и Вълко абаджията,
на манастир отиват,
манастир на Света Гора.
Като си из пътя вървяха,
благи си думи думаха,
че ми се гласе зачуха.
Вълко Ивану думаше:
- Иване ле мил побратиме,
постой да послушаме,
що ми се гласе зачуха.
Кога се малко запраха,
и ги на път пристигна
Китина стара майчица,
бели си коси мъкнеше,
ясни си гласе дигаше:
- Иване кабада я,
Вълко ле, бояджиино,
какво ми чудо сториха
чирпанските табаци
и имурлийските читаци.
Наша Ките откраднаха!
На вас ще да се помоля,
дано се двама върнете,
дано си Ките отнемете.
Вълко Ивану думаше:
- Иване мил побратиме,
ний сме на манастир тръгнали,
да се побратиме върнеме,
дано си Ките отнемеме,
Ките момиче хубаво,
от тази вяра проклета.
И са се назад върнали.
И кога в Чирпан отишли,
и право на порти отишли
дето е Ките момиче,
и си двамата викнаха:
- Ките ле бяло момиче,
ще станеш ли бяла кадънка,
или да те, Ките, отнемем
от тази вяра проклета?
И Кита малко момиче,
като им гласа позачу
разкъса зелена фереджа
и разблъска були кадънки,
право на порти отиде
и си на Вълка думаше:
- Вълко ле мил побратиме,
Иване кабадаийо,
ако си мен отнемете
от тази вяра проклета
стига ви тоз хаир на света.
И Вълко бояджията
удари порти със ръце,
та разби порти високи.
Бели са кадъни рукнали,
да си Ките отнемат,
а Иван кабадаия
разблъска бели кадъни
и си Ките улови,
и още я изведе
та си я у тях заведе.
Петко Сандък-емния,
той си при паша отиде:
- Паша ле, наш давлет,
ти като седиш, пашо ле,
нищо не знаеше, не видиш
Вълко и Иван двамата,
Вълко бояджията
и Иван кабадаия,
вчера ги изпратихме
На Света гора да идат,
днеска са чудо сторили:
турски порти разбиха.
Вълко портите разбива,
Иван кадънки фереджи дереше.
Да пролети, проседне
Петко Сандък-еминя
от Чирпан града голяма,
до царя хабер проводил,
та си Вълка обеси,
Вълка бояджията
и Иван кабадаията
за Ките малко момиче,
за правата правдина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.