74. ЗАЛЮБИЛ СТОЯН БОРЯНКА

Занаятчийството в българските народни песни

Залюбил Стоян Борянка,
люби я Стоян, иска я,
ала го неще Борянка.
Мама Борянка продума:
- Вземи го синко Борянке,
да ми се, синко, наносиш
сини сукнени кожуси,
по-много злато от сребро.
Че взе Борянка Стояна,
взела го и венчали се.
Води я една година,
добила мъжко детенце.
Стоян Борянка думаше:
- Борянке, либе, Борянке,
мене ме викат на зяфет
горе в горната махала,
аз ще на зяфет да ида,
ти да ме, либе, почакаш,
дойде петлите дваж пеят,
дваж пеят и да потретят,
аз като либе потропам
да дойдеш да ми отвориш.
Стоян на зяфет отиде.
И Борянка е седяла,
седяла и седенкувала,
дойде пътлите дваж пели,
дваж пели и потретили,
товар борина изгори,
три юза памук опреде,
че й се мрежа замрежи,
че й се дрямка задряма.
Борянка дума мами си:
- Майно ле, стара свекърво,
до сега ми си свекърва,
от сега ми си майчица!
Мен ми се дрямка додряма, -
майно ле, ще си полегна,
ти като чуеш млад Стоян,
ти да ме мамо повикаш
да стана да му отворя.
Таман Борянка заспала,
Стоян на порти похлопа.
Мама му стана отиде,
че на Стояна отвори.
Стоян си в къщи повлезе
и при Борянка поседна,
че си Борянка милваше,
милваше още думаше:
- Мило банково агънце,
какво ми сладко заспало,
като агънце при мама!
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко, Стояне,
що толкоз милваш булчето?
Цялата нощ е играло
с твоите девет шигърти,
сега що легна та заспа.
Стоян се люто разсърди,
извади ножче чиренче,
та си Борянка прободе.
Борянка душа даваше,
а езика й думаше:
- Майно ле, наносих ли се,
сини сукнени кожуси,
по-много злато от сребро!...
Като шегърти зачуха,
че на Стояна думаха:
- Стояне, ти наш майсторе,
че що ти стори Борянка?
Цялата нощ е седяла,
седяла седенкувала!
Товар борина изгори,
три юза памук опреде.
Стоян се жалба нажали,
извади ножче чиренче,
че се в сърцето прободе,
и на Борянке думаше:
- Лежи, любе ле, да лежим,
мама ми да се нарадва!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.