71. МАЙЧИНИ ЖАЛБИ

Занаятчийството в българските народни песни

Породила сирота влахина,
породила девет мили сина;
останала премлада вдовица:
с хурка прела та ги е хранила,
чуждо ткала та ги обличала,
чуждо жнала, арач им плащала.
Чула се е пуста ефтиния,
ефтиния у града София:
кутел пари един шиник жито.
Поведе ги майка да ги води
и ги отведе у град, у София.
И растнали, всички порастнали;
всички ги е книга изучила,
а по книгата на занаят дала -
кой терзия, кой млад папукчия,
а Димитрия младо чохаджийче.
На всички е по дюкян хванала,
на Димитрия само девет дюкяна;
на всички е по чирак ценила,
на Димитрия само девет чирака.
Па вземаха всички да печелят
и на майка да помагат.
Ама ела, веро, ела пусто клетво!
Никъде се не чу пуста чума,
чу се чума сал у пуста София,
та удари майци девет сина:
какво ги е майци раждала,
така ги е черна чума била.
Всички ги е в гробища копала,
Димитрия в гробища не копа,
закопа го в средни равни двори.
Заран стане нему дума:
- Добро утро, синко Димитрия,
добро утро, ручал ли ми си?
Лека ли е земена постилка,
лека ли е земена завивка,
леко ли е каменно възглаве?
Ручок мине пак на него дума:
- Помози Бог, ти синко Димитрия,
помози Бог, инжувало ли си?
Вечер мине, пак на него дума:
- Добра вечер, синко Димитрия,
добра вечер, вечеряло ли си?
От жалби е земя продумала:
- Стига мамо, стига си плакала -
мене ми е лека земена постеля,
мене ми е лека земена завивка,
мене ми е леко бял камък възглаве.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.