64. БОЯДЖИЯ МЪЧЕН ОТ ТУРЦИТЕ

Занаятчийството в българските народни песни

Кукувичката кукува
на високата планина,
в честата гора засмяна,
юнаците се събират
и на тефтери писуват
кой ще с хайдути да иде.
Писа се Тако най-напред
бюлюкбашия да им е.
Пак се е писал до него
Инжана, аратликът му.
Пък се е писал до него
Тоската Станимакчето.
Пък се е писал до него
Бошнака бояджията.
Пак се е писал до него
Тормана калайджията
със алените пояси,
със капъкляна качета,
с чифте сребърни пищофи.
Пак се е писал до него
Късака Перпериана.
Пак се е писал до него
Шкодрата младо хайдуче.
Пак се е писал до него
Кадийко Топавичерин.
Та се сдумаха, списаха
на високата планина.
Вървяха колко вървяха,
ала са в Видин отишли,
та ми са Видин удрили,
от четири страни огньове.
Бояджията хванаха,
жив са го на шиш наврели,
от шиша дума думаше:
- Личко льо, главеничко льо,
Маргаритова дъщерьо,
скоро ли щеш ме забрави,
забрави още преболи?
Не мой ме скоро забравя,
че ти съм млочко оставил:
девет хиляди грошове,
моето лято гиздило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.