|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
63. БОЯДЖИЯ И ЧУМА
Занаятчийството в българските народни песни
Тодор мами си думаше:
- Мале мо, стара мале мо!
Ще ида, мамо, ще ида
в казанджийската чаршия.
Тодоровата майчица
тя на Тодора думаше:
- Тодоре, синко Тодоре!
Седи, Тодоре, не ходи
в казанджийската чаршия,
там ходи черната чума.
Не мори, сино, старите,
най мори, сино, младите
дето са все като тебе.
Тодор майка си не слуша,
че стана Тодор отиде
в казанджийската чаршия,
отключи нови дюкяни,
накладе буйни огньове,
че тури черни казани
забърка боя всякаква,
синя, зелена и червенена,
морава и гюлгюлена,
че викна Тодор та запя
от едно гърло два гласа.
От де го й зачула чумата,
тя при Тодора отиде
и на Тодора думаше:
- Бре стига толкоз, Тодоре!
На три го е места ударила:
първото на дясната ръка,
второто на сърцето му,
третото на гърлото му.
Дето е на дясната ръка
и дето е на гърлото
той неще от него да умре,
дето е на сърцето му,
от него Тодор ще умре.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов.
София, 1938.
|