|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
60. ДОЙЧИН ВОЙВОДА
Занаятчийството в българските народни песни
Хей, разболял ми се млад Дойчин,
млад Дойчин, млада войвода,
та й болял Дойчин, та й лежал,
тъкминко девет години.
Дойчин Дойчиница думаше:
- Дойчинице ле, невесто,
я ми кончето изведи
от мойте тъмни яхъри,
кончето храненичето;
девет е години станало
не ми е конче ковано,
че го заведи, заведи,
на побратима ламбантин
да ми кончето подкове
със девет оки подкови
и с девет оки гвоздеи
на юнашка вересия.
И Дойчиница й станала
да му кончето заведе
на побратима ламбантин.
Дойчиница му думаше:
- Побратиме ле, ламбантин,
много ти здраве от Дойчин,
да му кончето подковеш
със девет оки подкави,
със девет оки гвоздеи,
на юнашка версия;
девет е години станало
как не му й конче ковано.
Ламбантин дума Дойчиница:
- Дойчинице ле, невесто,
не му кончето ковавам
на юнашка вересия,
най му кончето ковавам
за твойто бялото лице.
И Дойчиница се й върнала,
назад му й коня завела,
още на Дойчин думаше:
- Дойчине, млади войводо,
аз ти кончето заведох
на побратима ламбантин,
той ти кончето не кова
на юнашка вересия,
най иска да го подкове
за мойто бялото лице.
Дойчин Дойчиница думаше:
- Дойчинице ле, невесто,
я ми кончето изведи,
изведи и го оседлай,
девет е годин станало
как не е конче яздено,
и ми дай чифте пищофи,
да си пищофи изтрия,
и ми дай сабя френгия,
френгия сабя ръждива,
от девет години неточена,
да си сабята наточа,
и да си кончето възседна,
при побратима ще ида.
И Дойчиница невеста,
тя му кончето оседла,
оседла и го заведе.
Дойчин се на конче прехвърли;
и пое чифте пищофи,
и пое сабя френгия,
че при ламбантина отиде.
Ламбантин дума Дойчину:
- Бре, добре дойде, побратим,
я хайде в къщи да влезем,
червено вино да пием.
Дойчин ламбантин думаше:
- Побратиме ламбантин,
не мога от кон да сляза,
ела ме от кон приведи,
привади в къщи заведи.
Когато ламбантин отиде
Дойчин от коня да снема,
Дойчин си сабя извади,
че му глатата отряза.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов.
София, 1938.
|