6. СЛЪНЧЕВА ЖЕНИТБА ЗА МОМА ВЪЛКАНА (ОТКЪСЛЕК)

Занаятчийството в българските народни песни

Ой ти, Боже, мили Боже!
Що ми правиш, Боже, чуда и нишани,
та се чуди небе дур и земя,
чудят ми се още и седемдесе крале,
дур и Юди Самодиви по планини.
Три недели слънце не изгряло на небето,
да си грее, да си свети на земята.
Земя си е с църна дреха облечена,
та не може никой да излезе от пещери,
да си иде на поле широко.
та да жене бели билки що презрели на полето,
та си капят като круши на земята.
лято си е вече поминало,
застигнала люта зима и студена,
па в пещери нищо няма.
Та се чудом чудят седемдесе крале,
що ще правят, що ще бъде?
Та ми ходят дур на край земя,
дур на край земя при първа краля,
що си гради нова града и голяма.
Майстори си има чудовити, нишанлии,
що ги няма нийде на земята.
Всички имат криле под мишница,
я що си е до баш майстор,
той си има златни криле,
хем си ми е чудна краля на Змеюве.
В ръце държи до два сребърни ключа,
с тях си заключа до два потайни кладенци;
първи кладенец що си има силна дъжда,
кога иска го отключа,
та си праща силна дъжда на земята,
да си растат бели билки в полето.
Втори кладенец що си има силни града,
кога ми се Змейски краля мощно налюти го отключа,
та си праща силни града на земята
и си чука с него бели билки на полето.
Ясно слънце си е пратило Змейски краля,
той да изгради нова града нишанлия,
що го няма нийде на земята,
кой го види да се чуди,
първи краля хвалба да се хвали,
че си има града нишанлия,
в него да си седи Вълкана девойка,
що си люби ясно слънце.
Дур да идат седемдесе крале накрай земя,
майстори са вече града изградили,
във сред поле си ми грее като слънце.
Ела че си свети ле на първа краля,
на другите си е тъмно потъмняло.
Първа краля курбан си коли дур на Бога,
че си има града нишанлия.
Курбан коли седемдесе крави,
та отиде курбан дур на Бога.
Па си гостба гости всички майстори.
Седнали ми на кралски трапези,
още в уста нищо не сложили,
си дойдоха и седемдесе крале,
на първи краля поклон се покланят.
Той им вели отговори:
- Добре дошли, седемдесе крале.
Седнете ми на трапези
и вас гостба да си гостя,
че си имам града нишанлия,
що го няма нийде по земята.
Седнаха ми седемдесе крале на трапези,
ле седнаха седемдесе крале на трапези,
всички майстори на ноги станаха,
та си хвръкнаха като пилци във морето.
Като видя първи краля мощно му се нажалило,
на крале си вели отговаря:
- Е, бре, седемдесе крале, мои побратими.
Молба ви се моля -
да постоите, малко да почакате,
дур да източа моя бъчва руйно вино,
що си бере хилядо товара,
да го изсипя в това море широко,
мои майстори барем вино да си пият.
- Ще чакаме, кральо, от' да не чакаме,
бил и ние на ардам ще ти дойдем.
Та си точат руйно вино две недели,
от бъчва го точат, в море го изсипват,
дур е море вече почервеняло.
От море ми вика Змейска краля:
- Стига вече, кральо, вино точи,
че сме вече мъртви опиени.
Нам ни стига този курбан що ни стори,
гостете се сега вие на трапези.
На краля си дур тогава сърце дойде,
та си седна на трапези на вечеря,
гостба си се гости със седемдесе крале,
служба си ги служи Вълкана девойка,
що я няма нйде на земята -
от лице й грее ясно слънце.
В гърди й е ясна месечина.
В скути й са дребни звезди.
Очи й са като вакла яребица.
Косата й е до земята,
хем и с злато позлатена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.