55. В СЕЛО ЗЛАТАРИ ДОЙДОХА

Занаятчийството в българските народни песни

В село златари дойдоха,
да леят сребро и злато.
Нийде се никой не нае
сребро и злато да лее.
Нае се Стойко болярин
сребро и злато да лее.
Яла не смее, не смее,
че му й хубава булката,
булката и балдъзата.
Златари думат на Стойка:
- Стойко ле, Стойко, млад Стойко,
ако ни толкоз не вярваш,
хайде да се побратимиме.
Три годин се братимили,
три годин дъжд не валяло.
От небе книга паднала,
в сред Варна, във черкувата.
Събраха се девет попа
да прочетат бяло книже.
Не можали да прочетат,
да прочетат бяло книже.
Викнали са Марийчица,
Марийчица, хаджийчица.
Книга чете Марийчица,
книга чете, жално плаче:
- Уловете Стойковица,
Стойковица болярката,
накладете буен огън
всред селото на мегдана
жива в огън я хвърлете,
тогава ще дъжд да завали.
Събрали се селяните,
уловили Стойковица,
Стойковица болярката,
жива я в огън хвърлиха.
Като Стойковица тлееше,
тъмен се облак зададе,
та си погърмя, поеча,
ситен си дъждец заваля.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.