|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
53. УСТА ГАНИ И СУЛТАНА
Занаятчийството в българските народни песни
Оплакали се дюлгери,
дюлгери стари майстори
на султана силистренски:
- Аман, ефендим, султанум,
бизе гечинмек калмада*
от този Гани майстора,
де да е много работа
все Гани да я пазари
с негови много синове.
Султана хабер проводи:
- Де да е Гани да дойде,
варън гетирин Гания,
гетирсин шу пезевенги.**
Гани се грижа обгрижа,
че при султана отиде,
от далеко му се поклони,
от близо му селям даде:
- Селям алеким, султанум.
- Алеким селям, усталар.
- Защо ме викаш, султане?
- Викам те, Гане, викам те,
оплакаха се дюлгери,
дюлгери, стари майстори:
бизе гечинмек калмада
от този Гани майстора,
де да е много работа,
се Гани да я пазари.
Гани на султан думаше:
- Аман, ефендим, султанум,
сана бир кучий япаръм,
сендин кендиня йорюсюн.***
- Машалла, Гани усталар,
варин гит холам ишиня!"****
* "... за нас препитание не остана";
** "... доведете ми Ганя";
*** "- Ох, султане,
на тебе ще направя талига -
сама да върви.";
**** "- Браво, майстор Гани,
иди си гледай работата!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов.
София, 1938.
|