51. ЛАЗАРСКА ПЕСЕН НА МОМА

Занаятчийството в българските народни песни

Църноока девойка
църно лозе копала
и надолу гледала,
съгледала татари.
Бутна мома да бяга.
Татари й викаха:
- Църноока девойко,
бре стой, моме, не бягай,
ние не сме татари,
най сме ние златари;
носиме ти вит гайтан
и вито прочеле,
и тоз гердан позлатен.
Стана мома, дочака,
дочака татари.
Стигнаха я татари,
та с тях я подкараха.
Она им се молеше:
- Хай да идем, татари
на моите дворове,
ще ви гостим и поим
и дар ще ви подарим
и пак с вас ще дойда.
Татари послушаха
църноока девойка
та ойдоха със нея,
на нейните дворове.
Кат видяха нейните
девет братя по-стари
пресрещнаха татари,
все отведнъж паднаха
та сестра си вземаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.