|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
45. ГЮРО ЗЛАТАРЧЕ И ОХРИДСКИ ПАША
Занаятчийството в българските народни песни
Ой, Гюро, Гюро, Гюро, златарче,
Гюро златарче, един у майка!
Бог да убие Охридски паша,
че те покани в Охрид на сватба,
здравица пустнало люта ракия.
И му говори Гюрова майка:
- Ой, мили синко, Гюро златарче!
Не ми е мила тази здравица,
тази здравица люта ракия,
що ти е пуснал Охридски паша.
Ней говори Гюро златарче:
- Ой, майко, остарела, майко!
Остарела си, безумела си,
това си има, това си пуща.
Па си направи Гюро златарче,
па си направи сребърна кола,
сребърна кола, златни търкала,
че си направи златна ябълка,
и си я качи стара си майка,
и си я качи млада невеста,
па си отиде в Охрид на сватба,
Бог да убие Охридски паша!
Там като видя Гюро златарче
вчас си излезе на двор на порти,
да си пречука Гюро златарче.
И му говори Охридски паша:
- Ей гиди Гюро, Гюро златарче,
било ми сватба и поминало;
хайде влизай си във мъжки двори.
А невестата му я заведоха,
я въведоха в женските двори.
Още щом влезе Гюро златарче,
още на часа го дарували -
на стара майка църна марама,
Гюро златарю златни рамене,
а на невестата златни пръстени.
Па изговори Гюрова майка:
- Ой, Гюро, Гюро, мой мили синко!
Не ми е мило дар що даруват.
Па изговори Гюро златарче:
- Мълчи, не думай, ти стара майко,
да не ни чуе Охридски паша,
ако ни чуе ще ни погуби.
Още си речта недоизрече,
ето го дойде Охридски паша,
и че си хвана Гюро златарче,
та го разсече залък по залък.
Па останала Гюрова майка,
Гюрова майка стара робиня,
а невеста му млада кадъна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов.
София, 1938.
|