40. РАНО РАНИ МАРГИТА ДЕВОЙКА

Занаятчийството в българските народни песни

Рано рани Маргита девойка,
у полето, у росно ливаде,
да набере цвете миризливо,
да увие Яневската китка.
Съгледа я овчар с крива гега,
па Маргити потихом говори:
- Постой, постой, Маргито девойко
Доде дойда с кривата гега,
да обия роса по тревата,
да не росиш твои бели поли,
да не мокриш твои жълти чехли.
Маргита му потихом говори:
- Ей овчарко, шупливо сирене!
Да бих язе таквие гледала,
язе бих ги пълен обор набрала.
Е че иде орач с криво рало,
па Маргити потихом говори:
- Постой, постой, Маргито девойко!
Да си взема шарена копраля,
да обия роса по тревата,
да не росиш твои бели поли,
да не мокриш твои жълти чехли.
Маргита му потихом говори:
- Ей Илийо, Илийо терзийо,
ей Илийо, ей пълна кесийо,
ти си ми арен, ти си ми прилика, -
ти си арен, ти си цвете мило,
цвете мило, цвете миризливо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.