|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
37. ПЕТЪР НА ДЮКЯН СЕДЕШЕ
Занаятчийството в българските народни песни
Петър на дюкян седеше,
алено сукно кроеше.
Отдолу иде войвода
и той на Петра думаше:
- Петре, ле Папазоолу,
версине бана Тонка и,
Тонка и каскардашина,
вермесън пишман олурсун.*
Петър си нищо не каза,
право си дома отиде.
Тонка на чардак седеше,
руса си коса решеше.
Петър на Тонка думаше:
- Тонке ле, сестро, Тонке ле,
руса ти коса да окапе,
черни ти очи да опаднат,
бяло ти лице да овехне,
да не ми идва войвода,
да ме пред еснаф засрамва!
* "- Петре ле Папазоолу,
дай ми Тонка,
Тонка, твоята сестра,
ако не я дадеш, ще съжаляваш!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов.
София, 1938.
|