35. НИКОЛА МАЙЦИ ВИКАШЕ

Занаятчийството в българските народни песни

Никола майци викаше:
- Хайде ме, майчо, опрати
с карлуковските терзии,
с Манола баш терзията.
- Синко Никола, Никола,
ага те майка опраща,
назад немой се обръща,
че е година вишовна
и пролято е дъждовно.
Никола майка не слуша,
ами се назад обърна,
майка си в ръка полюби:
- Халал ми прави, мале ле,
дето си ме си носила
девет месеци на сърце
и три години във ръце.
Станаха та ми тръгнаха,
вървяха колко вървяха,
а бяха на връх Елидже,
Никола се болен разболя,
лоша го глава заболя,
както не го е боляла.
Никола Манолу думаше:
- Маноле баш терзиино,
лоша ме глава заболя,
както не ме е боляла.
А га си тръгнеш, Маноле,
та сбери дребен армаган:
на майка черна мумия,
на баща черни папуци,
на братя черни стафиди,
на сестри черни пръстени.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.