|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
30. МАРИЙКА И АБАДЖИЙЧЕТА
Занаятчийството в българските народни песни
Мари Марийке, Марийке,
габровски вакъл карагьоз,
излез, Марийке, погледай,
на високите кьошкове,
на шарените мендери,
на джамлосани пенжери,
какви ми вървят из пътя:
момчета абаджийчета,
Устовски кабадаии,
твоята песен пееха.
Марийка си се завърна,
нарами бели харкумки,
отиде на врис, на вода,
та се Марийка забави,
пък си леля й викаше:
- Марийке, мари, лелина,
защо се, мари, забави?
- Лельо ле, лельо Русанке,
кофата падна в бунаря,
не можах да я извадя.
- Мари Марийке, Марийке,
Габровски вакъл карагьоз,
ти лъжи, кузум, кого щеш,
но мене не щеш излъга;
аз си те видях, Марийке,
въз зелената ливада,
под червената ябълка,
с Еникьойските момчета,
момчета абаджийчета.
с Устовски кабадаии.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов.
София, 1938.
|