22. СТОЙЧО И ХУБАВА СТОЙКА

Занаятчийството в българските народни песни

Стойчо седи, мари, на дюгеня,
на дюгеня, на пишкюня,
та си шие, та си крои,
шам-аладжа антерия.
Калпакът му над очите,
очите му моми гледат;
коя й мома по-хубава,
по-хубава, по-гиздава.
Стойка й мома най-хубава,
най-хубава, най-гиздава.
Стойчо Стойка отговаря:
- Стойчице ле, дружчице ле!
Обърни се да те видя,
да ти видя бяло лице,
бяло лице лебедово,
тънки вежди гайтанови,
черни очи черешови.
Стойка Стойчу отговаря:
- Ой те тебе, абре, бате Стойчо!
Да го видиш, файда нямаш,
файда нямаш, зарар имаш,
зарар имаш за хиляда.
Файда имаш за дукато.
Мойто лице продадено,
продадено, заложено,
за алтъни баджаклии,
за грошове кръстовати.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.