20. КУЦАРУ МАМА ДУМАШЕ

Занаятчийството в българските народни песни

Куцару мама думаше:
- Куцаре, синко, Куцаре,
ти като ходиш по Странджа,
по Странджа, по Бяло море,
къде си дяваш парите?
Куцар майци си думаше:
- Давам ги, мамо, давам ги
на Станка мома Якова,
да прави кични губери,
да сини сини сукмани,
Станка ще мене да вземе.
Майка му дума Куцару:
- Куцаре, синко, Куцаре,
недей си дава парите,
тебе те Станка не взема
доде е Руси терзийче,
терзийче и фирманджийче.
Силна се й тлъка събрала
у Герга на Стаматовци,
всичките моми там бяха,
всичките моми и момци,
Станка Якова нямаше.
Куцар на тлъка отиде,
Куцар из тлъка ходеше,
наред момите гледаше,
Станка Якова нямало.
Станка й терзийче имала:
Руси ми фирманджийчето
на Станка сукман приплаща..
Току туй думат момите,
момите и момчетата,
яла и Станка де иде
и брат й Гено със нея,
и Руси младо терзийче,
терзийче и фирманджийче.
Как я момите видяха
прави й на крак станаха,
на одър място сторили.
Седнала й Станка в момите,
като месец в звездите,
и Руси седна до нея.
Куцар из тлъка ходеше,
чифте пищови набива,
на Станка глава повива.
Куцар на Слава думаше:
- Славе ле момче чичово,
да речеш, Славе, на Станка,
я Станка от там да стане,
я Руси да си отиде,
че ще крамола да стане,
крамола, Славе, кръвнина.
Слав си на Станка обади,
Станка на Слава думаше:
- Славе ле, момче стринино,
някой си купи кория,
на корията тапия,
че пак я секат хората,
дилким ми Куцар момите
толкози зап да ги струва.
Слав на Куцара обади...
И то е било мръкнало,
Станка си беше отишла.
Зарана рано станали,
на черкува са тръгнали.
Като по моста вървеше,
Куцар под моста седеше.
Куцар си Станка изпревари,
че й главата отсече.
Куцар си Станка сечеше
и на момите думаше:
- Гледайте, моми, гледайте,
гледайте че се плашете,
на момци се не присмивайте.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.