18. ЧУМА В ЦАРИГРАД

Занаятчийството в българските народни песни

Телалин вика из града,
низ града низ Цариграда:
- Де има хора ябанджии,
ябанджии и пришълци,
от други села приишле,
секи дома си да иде,
че е ударила чумата,
чумата сипаницата.
В петък от обед закачи
в събота до икиндия,
та изморила, майно ле,
девет хиляди момчета,
все млади абаджийчета,
от школо ученичета.
Току остало, остало
Нончо и Мильо баш майстори;
те бяха дошли на печалба
от голяма града Елена.
Мильо си Нончу думаше:
- Уземи, Нончо, ключове,
отвори, Нончо, рафтове,
събирай аби, шаеци,
ушита стока, нешита,
денкове да си вързваме,
на коне да ги товарим,
та да си, Нончо, идеме,
на наща града Елена.
Па си събрали всичкото,
на денкове го вързали.
Нончо въз денка полегна,
че го главата заболя
Та па си Миля думаше:
- Майсторе, Мильо, майсторе,
я на ти Мильо, ключове,
отключи нови сандъци,
уземи пари жълтици,
просто да ти е всичкото
дето сме тука събрали,
събрали и спечелили.
Скоро денкове товари,
по-скоро от тук отвърви;
уземи, Мильо, пушката,
пушката струнджелийката.
Па като идеш, Мильо ле,
над наша града Елена,
ти да си пустиш, Мило ле
с пушката струнжедлийката.
Мама ще пушка познае,
па ще насреща да дойде,
па ще те пита за мене,
па ти ще речеш, Мильо ле:
- Млад Нончо се е оженил
за мома за черногорка,
и ми заръча млад Нончо:
главата да си не миеш,
забрадка да си не переш,
често в черкова да ходиш,
варено жито да носиш,
дебели свещи да палиш.
Всичко е Нончо изрекъл,
па ми се с душа раздели.
Милю си от страх побягна,
със стока и със денкове.
Като си Милю отиде,
над тяхна града Елена,
той си е пушнал с пушката
каквото Нончо заръча.
Майка му позна пушката,
от далеч иде и вика:
- Мил мамин, Нончо, мил мамин,
тази е седма година,
мама те не е виждала,
пушката не е чувала,
па сега мама да дойде
от далеч да те посрещне.
Като си Миля видяла,
тя го за Нонча питаше:
- Майсторе, Мильо, майсторе,
че къде си е наш Нончо,
та му ти носиш пушката?
Па Милю й отговаря:
- Ваш Нончо се е оженил
за мома за черногорка,
и ми заръча ваш Нончо
главата да си не миеш,
забрадка да си не переш,
често в черкова да ходиш,
варено жито да носиш,
дебели свещи да палиш.
Всичко й Милю наказа
каквото Нончо заръча.
Я майка му се усети
и от милост се удави
та се със душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.