100. МИРИНА МАМА ДУМАШЕ

Занаятчийството в българските народни песни

Мирина мама думаше:
- Миро льо, къзъм, Миро льо,
искат те, къзъм ще те дам
за момче за дикиджийче,
за момче папукчийче.
Баща ти хвана да мъмри
от твоите пусти женихли
виното ни се довърши
и ракията привърши.
Мира мама си думаше:
- Милинка моя, мамо льо,
Мира е мамо сгодена,
сгодена и изгорена
за чумината унучка,
за юдината дъщеря.
Аз на вода отидох
по-напрешната неделя.
Там си чумата заварих,
чумата вещи юдата,
в лява й ръка тефтери,
в дясна й ръка кондило,
и тя мамо льо писваше,
писваше, мамо, урисваше,
и язе мамо отидох,
че й се тефтер напълнил,
и мене накрай приписа,
накрай отвън тефтера,
и пак ми вярно заръча:
"Миро льо, къзъм, Миро льо,
готви се, Миро, труфи се,
събота срещу неделя,
че щем за тебе да дойдем!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.