10. ПРОВИКНАЛА СЕ МИЛКИНА МАЙКА

Занаятчийството в българските народни песни

Провикнала се Милкина майка
че тя си има хубава Милка.
Няма си Милка лика прилика
ни в Дрянополе, ни в Саръм-сарай.
Как я зачу Еню Базиргеню,
няма си Милка лика прелика,
ни в Дрянополе, ни в Саръм-сарай,
че откупи дванайсет майстори,
дванайсет ми дюлгери дюменджии,
та си направиха тънка шейка,
че я коваха с тънка копринка,
с тънка копринка, сърма и злато.
Че си излезе Еню Базиргеню
горе ми горе във чаршията,
че си откупи младо телалче:
- Хой ми те тебе, младо телалче,
нека дойде мало и голямо
на Еню Базиргенова скеля,
да ми си купи тънка копринка,
тънка копринка, сърма и злато.
Па се провикна младо телалче:
- Хой ми ве вази, мало голямо.
Да дойдете на Енюва скеля,
да си купите сърма и злато.
Та си дойде мало и голямо
и си купи тънка ми копринка,
тънка копринка, сърма и злато,
най-подир дойде хубава Милка,
та си влезе у тънка шейка,
да си купи тънка ми копринка,
тънка копринка, сърма и злато.
Кат я видя Еню Базиргеню,
отговаря: - Бре, хой ми ве вази,
дванайсет ми майстори дюлгери,
дванайсет дюлгери дюменджии,
скоро ми пущайте тънка шейка,
да си откраднем хубава Милка.
Доде каже Еню Базиргеню,
шейката си стигна досред Дунав,
доде си огледа стигнаха у Влашко,
та си открадна хубава Милка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.