1. МАНУИЛ МАЙСТОР

Занаятчийството в българските народни песни

Заградил ми е Мануил майстор,
заградил ми е с девет майстори,
заградил ми е голямо сграде,
градили са го девет години,
деня го градят, нощя се сипе.
Мануил майстор тихо говори:
- Ей си ви вазе девет майстори,
какво да сторим голямо сграде,
като го градим девет години,
деня го градим, нощя се сипе?
всичките майстори думаха:
- Кому булката най-рано готви,
най-рано готви, най-рано дойде,
да си донесе топла обяда,
да я вградиме в голямо сграде,
да се не рони девет години.
всичките майстори дома ходиха,
който не ходи хабер проводи,
Мануил майстор дома не ходи,
дома не ходи, хабер не прати.
Рано ранила Мануилица,
Мануилица млада невеста,
та е ранила, та е готвила,
та е готвила и занесла е,
и занесла е топла обяда.
Кога я видя Мануил майстор,
сълзи порони до черна земя,
шапка нахлупи до черни вежди.
Па на невеста тихо говори:
- Ей ми ти тебе, Мануилице,
Мануилице, млада невесто!
Как си остави мъжко детенце?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.