96. МАЙКА-ПРЕДАТЕЛКА - 1

Юнаци се сбират

Тръгнали ми са тръгнали
български чорбаджии, бейове -
данъци глоби да сбират
от народа поробен.
На кому двеста и триста -
на млад Стоян - хиляда.
Стоян на паша думаше:
- Защо мъ толкоз глобихте? -
Че му пашата говори:
- Ние тъ тебе глобихме,
че имаш конче алено,
че имаш булче хубаво,
дето го няма никъде! -
Че са Стоян повърна,
млого другари посъбра,
в Сливенски балкани изведе.
Девет години ходили,
млого са турци избили.
Пашата войска посъбра
и си Стоян улови.
Сред Сливена са го хванали,
тамо са Стоян обесили -
българи да са уплашат.
Остана Величка вдовичка
с едно дете Богданчо -
малък, на девет години.
Черно е чуло облякла,
девет години жалила,
десета година решила:
черно е було фърлила,
бяло е лице умила
из града Сливен излезе.
Че я пашата съгледа,
заповед бърже издаде
при него да я доведат.
Той на Величка думаше:
- Величке, булка хубава,
зарад тебе Стоян погубих!
Съгласна ли си Величке,
за мене да са ожениш,
на висок чердак да седиш,
желти желтици да нижеш?
Ако ми дума прекършиш
аз ши та тебя погубя! -
Величка дума пашата:
- Ази съм, паша, съгласна,
но имам сина Богдана.
И той е като баща си -
пред турци глава не скланя.
Ако се, аго, научи,
двамата ша нъ погуби. -
- Ти, какво думаш Величке!
Какво ти струва Богдана
пред мойте дванайсе гавази?
Я си Богдана проводи
на хайдушкото кладенче -
та ще го ази причакам
с моите верни гавази,
главата ще му отрежа -
пак ще са с тебе вземеме! -
Величка булка хубава
тя са на болна пристори
па на Богдана говори:
- Я иди ми вода донеси
от хайдушкото кладенче,
да пия, дано оздравея. -
Че стана Богдан веднага,
облече дрехи бащини,
запаса сабя френгия.
Величка дума Богдана:
- Що ти е синко сабята?
Върни са, че я остави,
зер ако с сабя отидеш -
не ще е вода лековна. -
Богдан майка си продума:
- Навред е пълно със турци,
ако ма нейде пресрещнат,
как ще са с тях разправям? -
- Върни са, синко, назаде,
в женски са дрехи облечи
и са напред забради -
никой не ща познае. -
Богдан е хитър, разумен,
женски си дрехи облече
и пак си сабя покрива,
и за водица отива. -
отива в гора зелена,
на хайдушкото кладенче.
А че са Богдан наведе
водица да си налее,
като са Богдан изправи
там си на място замръзна -
над него стояха, висяха
дванайсе души гавази.
Пашата дума гавази:
- Долу от конете слезнете,
на Богдан ръце вържете,
къс по къс го насечете -
пък аз ще майка му да взема! -
Богданчо дума пашата:
- Я ми ръцете отвържи,
три пъти да се прекръстя. -
Че му ръцете развързват,
Богдан си сабя изважда,
в ляво и дясно развъртя,
дванайсе гавази събори.
Пашата му се молеше :
- Не мъ убивай Богданчо,
ази са с тебе шегувам! -
Богдан му глава отсича
и на майка си я занася.
Тя си на двора седеше,
казан със гозби готвеше
и се за паша надява.
Богдан й тихо говори:
- Що ти са, мамо, тез гозби? -
Мама на Богданчо думаше:
- Баща ти, синко, сънувах,
млого са сърди и кара,
че съм го, синко, забравила. -
Тогаз й Богдан продума:
- Защо мъ, мамо, изпращаш
пашата да мъ погуби? -
Че й главата отсича,
верни другари събира
и ги в Балкана заведе.
Девет години седели -
турците от Богдан треперят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2005
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Предговор и редакция Тодор Иванов Живков. София, 1974.