9. КАК СТАНА СТОЯН ХАЙДУТИН

Юнаци се сбират

Стоян майка си продума:
- Мали мо, стара майчице,
че тъй ли нямаше, мале мо,
баща ми от нищо да остави? -
Стояновата майчица
тя на Стояна продума:
- Ах, как да нямаше баща ти!
Той беше, синко, болерин,
болерин, баш чорбаджия,
че легна, синко, той болен,
че лежа, синко, че боля,
че дава, още й продава
илачи да му намерим
от болест да го отървем.
И сичко той изпродаде -
чак тогаз, синко, почина
и борчове тези остави.
Я слушай, синко, я слушай
мама какво ша да ти каже.
Ти имаш вуйчо във Ловеч
и той е първи богаташ.
Да идеш, синко, при него
пари със ресим да земеш,
борчове да си изплатиш
и сватба да си направиш. -
Че стана Стоян отиде
и на вуйча си думаше:
- Вуйчо бе, вуйчо Стамате,
мама ма при теб изпрати
пари със ресим да дадеш,
борчове да си изплатя
и сватба да си направя. -
Вуйчо му на Стоян думаше:
- Стоене, чедо сестрино,
язи съм чувал за тебе,
че имаш булка хубава.
Булката ще ми доведеш -
тогаз ще ти пари наброя. -
Стоян е умен, разумен,
той на вуйча си продума:
- Тъй вярно е, хубавица е -
нея я слънце не вижда,
нито пък месечинка.
Ти бодър вуйчо да седиш,
посред нощ щи я доведа. -
Че стана Стоян, отиде
и на майка си продума:
- Кръвта му, майко, ша изпия! -
Посъбра Стоян, посъбра
дор седем млади момчета
и при вуйчо си отиде,
и му си кротко продума:
- Я стани, вуйчо Стамате,
язи ти булка доведох. -
Вуйчо му са от сън събуди,
с едната ръка вратата отваря,
с другата - за булка посяга.
Че го Стоян за ръка улови,
че го навънка извлече:
- Я давай, вуйчо, златото,
лавата ши ти отрежим! -
Вуйчо му на Стоян думаше:
- Стоене, чедо сестрино,
златото, холам, ви давам,
сал мене жив оставете. -
Че слезе долу в мазите
по шепа злато им даде.
Стоян на другари посмигна
и пак му главата отрязаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2005
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Предговор и редакция Тодор Иванов Живков. София, 1974.