74. ДИМИТЪР И МУСЕНЧО

Юнаци се сбират

Имала й мама гледала
дур двама сина левенти:
Димитър и Мусенчо двамата.
Раснаха и пораснаха,
Димитър стана войвода,
Мусенчо - негов байрактар.
Доста са, холам, бродили
из тая Стара планина,
със своя верна дружина
от седемдесет юнака.
Много са турци избили
и народни изедници.
Веднъж е Димитър отишел
джепане да си закупи
от Враджа, касаба голяма.
Турските, холам, заптии,
те са Димитър хванали,
хванали и го запрели
във врадженските темници.
Димитровата майчица,
тя при Димитра отиде
и на Димитра думаше:
- Димитре, сино Димитре,
как ще се, холам, отървеш
от тези тежки окови,
от тези яки синджири?
Дано те дружина извади! -
- Мале мо, стара майчице,
я недей, мале, ма питай,
виж како ша ти разправя,
хубаво да ги запомниш:
Днеска е, холам, събота,
утре е света неделя.
Турците телялша викат,
да дойде мало й голямо -
голям ша сеир да гледат,
Димитра като обесят.
Иди по-скоро у нази,
изведи конче хранено,
кончето да му уседлайш,
колана му, добре да стегнеш,
гема му малко да скъсиш,
а че си конче възседни
то ши та, мамо, заведе
в гората, мамо, зелена,
сред гора - на една полянка,
на полянката й, мамо, колибка -
там е мойто братче Мусенчо
със мойта, вярна дружина.
Много му здраве да кажеш
да дойде, да ме обиди
със свойте верни другари! -
Димитровата майчица
тя си Димитра послуша.
Стана си, бърже отиде,
изведе конче хранено,
уседла и го препаса,
гема му малко поскъси,
аче си конче възседна,
че то я веди, заведи
в тая гора зелена.
Сред гора на една поляна
на полянката й колибка.
Кончето там кът пристигна
почна да рови, да цвили.
Мусенчо кът чу гласа му,
бърже навънка излезе,
войвода да си посрещне.
Не бил е техния войвода,
най била тяхната майка.
Мусенчо дума на мама си:
- Мале мо, мила майчице,
що дириш, мамо, туй време,
туй време, мамо, вечерно,
да не са батя хванали,
хванали или убили? -
Мусенчовата майчица,
тя на Мусенча думаше:
- Мусенчо, чедо най-малко,
батя ти, холам, Димиктър,
турски заптии хванали,
хванали и го запрели
във врадженските темници.
Днеска е, холам, събота,
утре е света неделя -
батя ти, холам, ще бесят
във Враджа, насред мегдана.
Много ти здраве провожда,
да идеш да го обидиш
съ твойте верни другари. -
Мусенчо туй като изслуша,
той си на крака подскочи,
че ми се ясно провикна
и на дружина думаше:
- Дружина, вярна, сговорна,
ставайте и се стягайте:
пушките, сабли и пищови
на пушките - ремъците,
на саблите - портопейте,
а на пищовите - колани,
че ща във Враджа да идем
войвода да си обидим! -
Станали и са отишли.
Всичкия караул избили.
На темничните порти отишли
Мусенчо през зид прескочи,
отвори порти железни
и на другари думаше:
- Я влезте половината
а другите, отвън останете,
да не би някой да дойде,
да дойде, да ни излови! -
Че при Димитър отишли,
счупили тежки окови,
скъсали яки синджири,
че са войводата отвързали.
Мусенчо дума братя си:
- Бате ле, холам, Димитре,
я ставай бърже да вървим,
че имаме й друга работа:
някой си паша сливенски
на име Зейнил Ефенди,
лошо ни са й заканил,
да идем да го питаме
тай какво иска от нази? -
Димитър дума Мусенчу:
- Мусенчу, братче, по-малко,
да идем, сбогум да вземем
с пашата и с пашовката,
с кадията и с кадийката! -
Станали и са отишли
в пашовите сараи.
Като ги, холам, видели,
всички на крака станали;
паша му носи пушката,
а пашовката - саблята;
кадия му носи пищови,
а кадийката - ножове
и на Димитра думаха:
- Димитра, млада гидия,
таман си туй хортуваме
зарана да те пущаме -
ний нямаме зулум от тебя! -
Димитър и Мусенчо двамата
с пари телял откупиха
из цяла Враджа да вика,
да дойде мало й голямо,
голям ще сеир да гледа:
във пашовските сараи,
паша помана ще прави,
живо месо ще раздава.
Че ги в гора завели,
къс по къс са ги насекли
и ги на драки окачили -
да се нахранят орлите,
орлите и орленцата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2005
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Предговор и редакция Тодор Иванов Живков. София, 1974.