56. ПЕЙО УБИВА ЛЮБЕТО СИ

Юнаци се сбират

Добри на Дойка думаше:
- Дойке ле, добруджанке ле,
Дойке ле, мома либена,
либена, не долибена,
я викни, Дойке, та запей,
от едно гърло два гласа,
от един език две думи -
дано ми очи засмееш,
дано ми сърце зарадваш!
Дойка на Добри отвърна:
- Либе ле Добре, либе ле,
не мога либе да викна,
да викна и да запея,
от едно гърло два гласа,
от един език две думи:
аз имам либе хайдутин -
Пейо ми страшен войвода.
Ако ми песен дочуе,
той ши ми гласа познае,
начаса, Добре, ша дойде
и ще ми главата отреже!
Още си дума не издума,
Пейо ми, пала-буюкли,
Пейо ми, страшен войвода,
право при Дойка пристигна
и ми на Дойка продума:
- Дойке ле, първа пръвнино!
Защо ме либе излъга,
защо ми сърце нарани,
защо ми очи помъти?
Нали си клетва редихме
да не се, либе, мами ме!
Докат я с ръка залови
и й главата отряза.
Пейо ми страшен войвода,
право във село отиде,
на кол главата набучи
и се юнашки провикна:
- Слушайте, хора селяни
и вие моми гиздави,
из тая равна Добруджа!
Клетва щом либе забрави,
с дявола то е сродено.
Главата му мигом отсечи,
на остър кол я набучи -
да помни всеки, да знае
кога на либе изменя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2005
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Предговор и редакция Тодор Иванов Живков. София, 1974.