55. БРАТЪТ Е ПО-МИЛ ОТ ЛЮБОВНИКА

Юнаци се сбират

Добри из двори ходеше,
остри ножове точеше
и си пушката пълнеше,
ръждива сабя триеше.
Добрева мама думаше:
- Добре ле, синко, Добре ле,
ти защо ходиш из двора,
остри ножове ти точиш
и си пушката пълнеше,
и ръждива сабя триеше,
ти къде мислиш да идеш?
Добри мама си думаше:
- Ша ида, мамо, ша ида,
на Котленските сборове,
сестра си Мила ша заведа.
Мама на Добри думаше:
- Кък щеш да идеш, Добре ле,
на Котленските сборове
и сестра си Мила са заведеш,
като са Мирчо разчува
в Котленската кория,
със седемдесет юнака -
Мирчо е баш хайдутина,
Мирчо - Миличкин любовник.
Той ша ва, Добре, залови,
тебя ша та заколи,
пък сестра ти млада ша вземе!
Добри мама си думаше:
- Кажи й, мамо, кажи й,
Миличка да са приготви,
главата да си умие,
косата да си налеси
и хубаво да се премени,
ша я на сбора заведа.
Не бой са, мамо, не бой са,
като съм ази при нея!
Казала мама на Мила,
че са Миличка приготви.
Тя си главата умила
и си косата налеси,
и са хубаво премени.
Тръгнали, холам, да вървят
за Котленските сборове.
Вървели, колко, вървели,
като са, холам, стигнали
до Котленската кория
Добри Милички думаше:
- Да седнем, да си починем.
Седнали да си почиват
Добри Милички думаше:
- Миличке, сестро Миличке,
я викни, сестро, че запей,
из едно гърло - два гласа,
из една уста - две думи!
Миличка дума батя си:
- Кък ща викна да пея,
тука са чува, бре, бате.
Мирчо, баш хайдутина,
със седемдесет юнака,
той ша ни, бате, зачуе,
пътища ша си увърже,
и ша ни, бате, улови!
Добри на Миличка думаше:
- Не бой са, сестро, не бой са,
като съм, сестро, със тебе!
Викнала Миличка запяла,
из едно гърло - два гласа,
из една уста - две думи,
цяла кория екнала.
Мирчо дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна
постойте да послушаме,
какви ли гласове прииждат:
дали й злина някаква,
или й е славей да пее,
или пък агне да блее?
Седели са, послуша ли са.
Мирчу дружина думаше:
- Дружина вярна, събрана,
туй не е злина някаква
и не е агне да блее,
и не е славей да пее,
тязи са Добри и Миличка
и тий на сбора отиват -
на Котленските сборове.
Мирчо команда изкоманди
и си пътища завърза,
Добри и Миличка фанали.
Добреви ръце извили
и са ги назад вързали,
Миличка млада повели,
повели и отдалечили.
Миличка дума на Мирча:
- Мирчо ле, първо, либе ле,
от тука натъй, Мирчу льо,
ти мой си и аз съм тоя.
Я дай ми остра калъчка
аз да са назад повърна,
батя си аз да заколя,
да ни са някак отвърже,
във село да са повърне,
за мене, Мирчо, да каже.
Тежка потера ща доди,
ша додат да на уловят,
мене от тебе разделат!
Мирчо й вяра той фанал
ачи й калъчка подаде.
Мила на Мирчо думаше:
- Я стойте тука, чакайте,
аз ша са назад повърна.
Мила при брат си отиде,
не му главата отряза,
я най му въжа изряза.
Даде му остра кълъчка
и на Добри думаше:
- Я хайде, бате, да видим,
да отървеш мене и тебе!
Че грабна Добри кълъчка
и той са напред завтича,
като са надясно завъртя,
дур са наляво обърне,
току ни Мирчу остана.
Мирчу на Добри думаше:
- Добре ле, младо юначе,
не ми главата отрязвай.
Една ми нога отрежи,
една ми нога и ръка,
да ходя, Добре, по света,
да ходя, Добре, да прося,
струнена торба да нося,
да нося, Добре, да прося,
тойто юначество да фаля.
Да знаят, Добре, да чуят,
какви е деца раждала
нашата майка българска!
Както е Мирчу поискал,
тъй го е Добри нагласил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2005
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Предговор и редакция Тодор Иванов Живков. София, 1974.