47. СТАРХИЛ ВОЙВОДА

Юнаци се сбират

Атмаджа дума Страхилу:
- Страхиле, страшна войвода,
защо си толкоз почернял,
почернял, още погрознял:
дали ти пушка дотегна,
или ти пътя омръзна,
или ти булче домиля,
или те старост налегна?
Страхил Атмаджи думаше:
- Атмаджа, братко Атмаджа,
снощи на пътя замръкнах,
на пътя на кръстопътя,
навръх на Стара планина,
на хайдушката равнина;
там ми са дрямка додряма,
че са упрях, задрямах,
на пушка на тапанджата.
Страшен съм съня сънувал:
че от долу иде потеря -
до седемдесет татари,
до седемдесет черкези
със седем сини байраци.
Атмаджа дума Страхилу:
- Страхиле, страшна войвода,
и туй ли да та науча?
Съблечи дрехи юнашки,
облечи дрехи просешки,
наложи калпак мечешки,
препаши сабля френгия,
земи си блюдо просешко,
че слезни долу на пътя,
на пътя, на кръстопътя,
на мермер камък поседни
положи блюдо просешко
на тая зелена морава,
под тая бука зелена,
при тая вода студена.
Страхил Атмаджа послуша.
Чакал е малко, ни много
тъкмо ми триння и три нощи.
Погледал Страхил надолу:
задала се е потеря,
сеймени бюлюкбашии,
черкези още читаци -
със седем сини байраци.
Всички са го изминали,
всеки му хвърлил по пара.
Най-подир върви пашата
той му хвърлил пет пари
и си Страхила попита:
- Не си ли видял Страхила,
Страхила, страшен войвода?
Докат си дума издума
Страхил на крак подскочи,
извади сабля френгия
и са на дясно завъртя,
дур са наляво обърне -
сам си пашата останал.
Страхил на паша думаше:
- Пашо ле, турска баницо,
който си търси Страхила -
Страхил е страшен пред него!
И му главата отряза,
и я на кол набучи -
турците сеир да гледат.

Страхил войвода - един от най-старите войводи, живял в края на 17 и началото на 18 век. Роден е в село Ветрен, Пазарджишко. Върлувал е в Родопите, Странджа и Стара планина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2005
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Предговор и редакция Тодор Иванов Живков. София, 1974.