42. ГРЕШЕН ХАЙДУТИН - 1

Юнаци се сбират

Стояновата майчица
Тя на Стояна думаше:
- Стояне, сине Стояне,
станалу й девет години
от как се, сино, залежа,
залежа, сино, заболя -
девет постели изгниха
и девет пъстри възглавки.
Не тъ е мама питала
от какво болен тъй лежиш,
от каква болест незнайна,
незнайна, нито й познайна? -
Стоян майка си викаше:
- Яз мислих да ни ти кажа…
Знаеш ли, мамо, помниш ли
като си тейно помина,
като ни тейно остави
сираци, мамо, дор трима?
Ний двете бяхме момчета,
едното беше момиче -
сестра ми бяла Тодорка.
Гледа ни една година,
една година и полвина,
че са й, мале мо, съгреши,
съгреши, та се ожени,
та си ни, мамо, заведе
на друг баща - зъл пастрок -
той да ни, мамо, изгледа,
изгледа, да ни изпорасти,
изпорасти, да ни ожени.
Пък той нъ, мамо, ни гледа,
гледа на една година,
една година и половина,
ачи са двама смъмрихте,
смъмрихме, та са скарахте,
и ази ви, мамо, не знаех
за кво вий, мамо, кавгата,
кавгата и крамулата,
и ази у къщи увлязах,
малко ти хлебец поисках,
пък ти ми лебец не даде,
я най са назад обърна,
срещна ма, мамо, с ръжена,
че мъ навънка изгони,
лоша мъ клетва прокълна:
"Сираци вие дур трима,
да идете, да не се върнете!"
Сестра ми, бяла Тодорка
тя си къщата обиколи
и пак си у къщи увлезе,
пък ние, мамо, момчета,
кой накъдето залови -
нататък, мамо, отиде.
Язи си, мамо, отидох
в гората, на планината,
че са изясно провикнах:
"Другари, мои хайдути,
къдя сте, при мен да дойдете?"
Де ма зачуха хайдути,
сички при мене дойдоха,
дойдоха и се съгласиха:
вярна са клетва заклехме -
като си на път тръгнеме,
когото на път срещнеме,
срещнеме и достигнеме,
когото срещнем, мале мо,
главата му ще отрежем,
с кръвта му ще се конкаме
и месото му ще опечем.
Като, мамо, тръгнахме
хайдутлук, мамо, да вършим,
минахме поле широко,
наехме гора зелена -
насреща иде талига,
талига, сиреч с два мина,
два мина - мъж и жена.
Яз като я отдалеч повидях,
видях я, мамо, и познах -
сестра ми бяла Тодорка
и зет ни, зетя Николчо.
Със очи язи и кимнах,
с ръка им, мамо, аз махнах
да мъ дружина не угади,
право при нас, да не дойдат.
Те, мале, не угадиха,
нито ма, мамо, разбраха,
право при нази дойдоха
и аз са почудих, помаех
какво, мале, да сторя,
кое да си, мале, погубя:
Тодорка да си кайдисам -
мъж, без жена не може,
Николчо да си кайдисам -
Тодорка вдовичка остава.
И тя си, мамо, държеше
рожбичка мъжка във ръка,
и аз я, мамо, попитах:
"Каква си рожба имате?"
И тя ми, мамо, отвърна:
"Мъжка си рожба имаме
на тебе, братче, кръстена,
на твойто име Стоенчо."
Язи и, мамо, продумах:
"Сестро ле, бяла Тодорке,
я дай го да го помилвам."
И тя го с ръце издигна,
язи го с ръце не поех -
най го със сабята набодах
и главата му, мамо, отрязах -
с кръвта му се конкахме
и месо му опекахме.
Като го, мамо, ядяхме,
ядяхме, мамо, и пияхме,
николчо, мамо, накарахме
хайдушка свирня да свири,
а Тодорка, мамо, накарахме
хайдушка песен да пее.
Тогиз ма, мамо, глава заболя. -
Стояновата майчица
тя на Стояна думаше:
- Станало й девет години
от как си, синко, залежал,
дано още девет да лежиш,
чак тогаз, синко, да умреш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2005
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Предговор и редакция Тодор Иванов Живков. София, 1974.