40. БРАТ-ХАЙДУТИН

Юнаци се сбират

Ненчо му хабер довтаса:
"Ненчо ле, да ни приготвиш
дур девет пещери топъл хляб,
дур девет крави ялови
и девет тулума с сирене,
триста ми чифта навои
и триста ми чифта цървули -
на гости ши ти додиме."
Ненчо ми, Ненчо чорбаджи,
той има дур девет снахи.
Той на снахици думаше:
- Вий булки, мои снахици,
мари коя ще се наеме
гостите да ми посрещне,
посрещне, да са отсрами? -
Ненчовите дур седем снахи,
те си на Ненча думаха:
- То не е наша работа
гостите да ти посрещнем,
посрещнем, да се отсрамим. -
Марийка, снаха най-малка,
тя си на Ненча думаше:
- Бре ази ще се наема
гостите да ти посрещна,
посрещна, да се отсрамя. -
Ненчо Марийка думаше:
- Марийке, снаха най-малка,
ако ми гости посрещнеш,
ша ти харижа, харижа
най-малкото сандъче,
сандъче, пълно с алтъни,
дето го холам теглеа
дур девет чифта биволи! -
Доде си Ненчо издума,
гости на порти хлопнаха.
Маринка - снаха най-малка
тя си им порти отвори
и си гостите посрещна,
посрещна и ги покани
весела още засмяна,
на всички ръка целуна
и на войводата думаше:
- Бре, добря дошел, бате ле,
бате ле, бати Дамяне. -
Дамян Маринке думаше:
- Маринке, снаха Ненчова,
от де ма, холам, познваш,
от де ми знаеш името? -
Маринка Дамянчо думаше:
- Бате ле, бати Дамяне,
как да'н та бате позная,
как да не ти знам името.
Знаеш ли, бате, помниш ли,
когато бяхме мънинки,
ти беше деветгодишен
аз бях седемгодишна -
клети сираци останахме,
селските телци пасяхме?
Като ги, бате, закарахме
на Ирин-Пирин планина, (2)
на юнашката долина,
а там пък, бате, додаха
дур девет души хайдути -
тебе та с пушки окичиха,
със пушки и със патрони
и та със тях си земаха.
Мене самичка оставихте
на Ирин-Пирин планина,
на юнашката долина
селските телци да паса.
Ази бях, бате, мънинка,
мънинка, на седем години,
не знаех, бате, не знаех
от къде в село да ида,
селските телци да карам.
Слънцето като заседна,
те си сами тръгнаха,
тръгнаха в село да идат,
че аз си със тях отидах.
Свекър ми, той ма съжели,
зема ма, бате, изгледа ма -
най-подир, снаха направи. -
Дамян хайдути думаше:
- Дружина вярна, събрана,
както са вярно събрахме,
тъй да са вярно слушаме.
Минете, тихо седнете -
тука ши ядем, ши пием
със моя свата, със Ненчо,
дето ми сестра изгледал,
най-подир снаха направил! -
Дружина вярна, събрана,
минаха, тихо седнаха.
Ели са, колко пили са
доде петлите пропеят,
пропеят и повторят,
станаха,сбогом вземаха,
вземаха тихо излязаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2005
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Предговор и редакция Тодор Иванов Живков. София, 1974.