37. МАМА СТОЯНУ ДУМАШЕ

Юнаци се сбират

Мама Стояну думаше:
- Хайде са, синко остави
от този пусти хайдутлук,
хайдутлук, мама, харазлък!
Нашите ниви големи,
нашите чеири зелени -
селска са мера станали.
Купи си брези биволи,
изори черни угари,
че посей бяла пшеница. -
Стоян на мама думаше:
- Мамо льо, миличка мамо,
как ще са, мамо, завърна,
нали ще чуят, бе мамо,
нашите, близки комшии
и селските чорбаджии?
На пашата ша ма обадят,
главата ша ми отрежи. -
Мама Стояну думаше:
- Всеки ден ходя и плача
на наште близки комшии
и на селските чорбаджии,
и те я молят пашата.
Пашата хабер проводи:
"Нека се върне млад Стоян
майка за старост да гледа."
Ачи са Стоян завърна,
облече дрехи просешки,
захвърли сабя френгия,
още ми пушка бойлия
и тръгна ми Стоян, Стояне,
серес биволи да търси.
Три панаира обиди
не можа Стоян да найде
таквиз, каквито искаше.
И на четвъртия излезе,
че е видял млад Стоян
едно ми младо търговче
сюрек биволи караше.
Стоян биволи изглява,
един ги по един избира.
Едвам ги Стоян отдели:
дор два ми серез бивола
и на търговче продума:
- Кажи ми, холам, търговче
каква им беше цената
на тези двата биволи? -
Търговче дума Стояну:
- Мъхни се оттук мръснико!
Ти нямаш пари да купиш
баш тези два биволи! -
Пак му Стоян повтори:
- Де, кажи, кажи търговче
каква им беше цената? -
Търговче, хитро търговче
скъпа му цена поиска:
петстотин фандъка алтъна
и триста кара грошове.
Стоян му нищо не рече,
разпаса кемер копринен,
че му парите наброи.
И пак са Стоян повърна
три чафта Стоян да купи
все таквиз серес боволи,
че се търговче посрами
и на Стояна продума:
- Прости ми, холам, юначе,
не можах да те позная. -
Стоян биволи поведе
надолу из чершията,
че им рогата камоса,
че им юлари накупи
със посребрени синджири,
и копринени чулове
с ибришимови подвръзки.
Че си ги Стоян поведе
надолу из чершията.
Кой от де види, се чуди
бре, каква й тази гидия
окъсана и одърпана,
а какво имане ми води?
Че тръгна Стоян, Стояне,
рало и копраля да дири.
Впрегна кола желязна
отива оран да оре,
бяла пшеница да сее.
Премери леха широка,
забразни бразна дълбока,
забразни Стоян, повтори.
Додето Стоян потрети -
тежка се потеря зададе,
право при Стоян отиде
и си Стояна питаха:
- Кажи ни, холам, юначе,
къде оре, холам, млад Стоян? -
Стоян потеря думаше:
- Ази стояна не зная,
нито пък го ази познавам. -
Тий си Стояна отминаха.
Най-отподиря вървеше
едни ми черно арапче.
Арапче грозно манафче,
то си потеря застигна
и на потеря думаше:
- Вий си Стояна търсите,
пък с'Стояна приказвахте. -
Потеря се назад повърна.
Стоян биволите разпрегна,
че взема копраля желязна -
от триста оки желязо,
че са Стоян завъртя
на ляво още на дясно,
доде се на дясно обърна -
само арапче остана.
Арапче дума Стояну:
- Остави ма, холам, Стояне,
че съм едничко на мама,
едничко и оглавено.
Стоян му глава отряза,
че си биволи опрегна
и си във село отиде,
и на майка си думаше:
- Да идеш, мамо, да видиш:
аз си нивата изорах,
изорах, мамо, и посях,
посях, мамо, пожънах.
Да идеш, мамо, да видиш
какви съм снопи наредил,
какви съм кръстци натрупал.
Аз нали ти казах, бе мамо,
че това е за мене измама! -
Съблаче дрехи просяшки,
облече дрехи юнашки,
запаса сабя френгия,
преметна пушка бойлия,
че влезе в изби дълбоки,
извади конче хранено,
че са на конче преметна
и пак си в гората замина
при свойта вярна дружина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2005
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Предговор и редакция Тодор Иванов Живков. София, 1974.