|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
16. ХАЙДУШКА НЕВЕСТА
Юнаци се сбират
Дена из двори ходеше,
дребни си сълзи ронеше
и към небето гледаше.
На небе грее Зорница,
Дена Зорници думаше:
- Зорнице, мила сестрице,
ти като рано изгряваш,
ясно гората осветяваш,
ти не видя ли, Зорнице,
моето либе Никола,
из тая гора зелена
млади юнаци да води?
Че ми е, сестро, додяло,
додяло и докривяло,
дет ме Никола остави
под було и под венчило,
самичка, самоволничка,
сама във къщи да стоя,
сама дворове да редя,
да ме окайват хората,
хората, сестро, комшии,
хората, мойте роднини:
"Как ли Никола прежали,
че си Деница остави,
хубава, още гиздава
като трендафил в градина?"
Че ми е още додяло,
додяло и докривяло
от свекър и от свекърва,
ниско земята да гледат,
под носа да ме хортуват,
хортуват, още одумват.
Ала ми й, сестро, додяло,
додяло и докривяло,
кога за вода отивам,
отивам и се завръщам,
да ме причаква юзбаши,
котлите да ми напива
и в очи да ми говори:
"Дено ле, хубавелке ле,
язък е Дено, Дено ле
за твойта хубост и младост
кога си нямаш драговник!" -
Никому Зорница не дума,
ала на Дена продума:
- Дено ле, хубавелке ле,
хайдушка млада невяста,
снощи си рано изгреях,
ясно гората осветих,
сред гора огън гореше,
край него млади хайдути -
Николовата дружина.
Сичките ядат и пият,
твоето либе Никола,
настрана, Дено, стоеше,
на бял ми камък самороден,
не яде, още не пие,
често към мене поглежда,
поглежда и ми наръчва:
"Зорнице, мила сестрице,
да кажеш, сестро, на Дена,
при мене Дена да дойде,
напред дружина да върви,
син-зелен байрак да носи."
* Стефан Караджа; трапезна и на седенки.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2005
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо
Дамянов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо
Дамянов. Предговор и редакция Тодор Иванов Живков. София, 1974.
|