87. ЙОВА В ТЪМНИЦА

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Де са е чуло, видяло
мома в тъмница да лежи,
като ми Йова, Йово льо!
Лежала й девет години,
комшии га забравили,
майка й не га забравя,
не га забравя, оттъжва.
Ранила й рано в неделя,
донела ода недялска,
че си очите умила,
запали свеща восъчна
и са на Бога помоли:
- Божне ле, мили Господе,
стори ма, Боже, направи
една ми гада гадинка,
я птичка, я лищовичка,
барем ми сива гълъбка,
да фръкна, Боже, да кацна
на Йовините темници,
да вида Йова що прави,
що прави, Боже, що струва,
жива ли й, Боже, здрава ли й.
Де й седял Господ, та й слушал,
де й седял ангел, та й писал,
стори га Господ, направи
една ми сива гълъбка,
наела й дълги пътища,
темничарските друмища.
Като на темници стигна,
кацнала и заплакала.
Йова са вътре чудеше:
- Божне ле, мили Господе,
станало й девет години,
как във темница аз лежа,
аз лежа, Боже, аз боля,
не ми темница прикапа;
на десетата година
що ми темница прикапа?
Йова темничер думаше:
- Турчино, темничерино,
я ми темница отвори,
малко навънка да изляга,
да видя кое е време,
деня ли й, Боже, нощя ли й,
зима ли й, Боже, лято ли й,
или е хубава пролет.
Станало й девет години,
не ми темница прикапа,
на десетата година
що ми темница прикапа?
Йовина стара майчица,
тя си на врата похлопа
и си на Йова думаше:
- Йово ле, къзъм Йово ле,
тук ли си Йово, тук ли си?
Йова мами си думаше:
- Мале ма, стара мале ма,
тука съм, мале ма, тука съм,
тука съм, яла защо съм!
В коса ми гняздо извила,
дур две зъмчета извела:
първо ми меса късаше,
второ ми кръвта пиеше.
Йова мами си думаше:
- Идат ми, мамо, идат ми,
Сутринта, вечер дохадят
дур две бели кадъни,
думат ми, мамо, казват ми:
"Йово ле, бяла българке,
предай са, Йово, предай са
турчину темничерину,
да та от темница изкара!" -
Йовина стара майчица,
тя си на Йова думаше:
- Йово ле, къзъм Йово ле,
предай са, Йово, предай са
турчину, темничерину,
да та от темница изкара!
Йова мами си думаше:
- Мале мо, стара мале мо,
и ти ми си душманка?
Девет съм годин лежала,
вещ девет, мамо, ще лежа,
пак не са, мамо, предавам
турчину, темничерину!
Деня ми й мъчно не твърде,
нощя ми й твърде усилно,
кога ми доде на ума -
га моми кладят седенки,
викнуват, та завеюват,
и момци свират с кавали.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.