86. ЖАЛНА КАНА

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Мори, Кано, жална Кано!
Бог да бие върли турци,
що фърлиха зла ифтира,
зла ифтира, турска беда,
оти турчин си любила,
младо турче еничерче!
Те фърлиха в темен зандан,
те удриха судна мъка
с тежок тумрук на нодзето,
дребен синджир на гърлото,
белезии на ръцето;
судна мъка ми те мъчат,
сакат да ми те потурчат.
Бог да бие твоя тета,
що си дойде на майка ти
да й веле и говори:
- Варай, сестро, милна сестро!
Що си стоиш, що си гледаш?
Стан' д' одиме на зандана,
да видиме жална Кана,
дал йе жива, дал си умре.
Твоя майка я послуша,
та дойдеа на зандана,
отдалеко си ми викат:
- Мори, Кано, милна щерко,
дал си жива, ил си умре?
Жална Кана се провикна,
се провикна от зандана:
- Жива сум си, на мъка сум,
с тежок тумрук на нодзето,
с дребен синджир на гърлото,
с белезии на ръцето,
сакат мене да потурчат.
Бог да бие твоя майка!
Тогай веле и говоре:
- Дай си вера, милна щерко,
ке загинеш уще млада,
на пуста младост неодена,
на рухо ненаносена,
на хоро ненаиграна,
на песни ненапеана.
Се провикна жална Кана:
- От Бога, мале, да найдеш!
Ка дойде, да не дойдеше!
Мълчи, мале, онемела,
Дека стоиш ослепела!
Как си вера да предадам,
що я първо да забравам?
Дал на хоро ке ме видиш?
Ал на гости ке ти дойдам,
ил на гости ке ми дойдеш?
Или бракя ке причекам,
или в църква ке си одам,
или Великден ке чинам,
или Божик ке дочекам?
Еден ден имат в година,
ден си имат, ден байрам,
па не знаят кога идит.
Как дочуха върли турци,
още в мъка я удриха:
не им стигна тежок тумрук,
не им стигна дребен синджир,
не им стигна белезии,
с нокти спици й набиа,
душа даде, а не вера.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.