75. ЖАЛБИ НА ЕНИЧЕРИН

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Що ми се белее,
белее, люлее
отвъд през бял Дунав?
Дали са лебеде,
или са снегове,
дали са ледове,
или са дъждове?
Да биха лебеде,
подхвръкнали биха,
да биха снегове,
стопили са биха;
да биха дъждове,
отекли са биха
за два, за три деня,
за неделя, за две.
Не бяха лебеде,
не бяха снегове,
не бяха дъждове,
най ми цар кондисал,
цар с голяма войска -
бели еничери.
Разпънал чадъри,
бели и червени,
сини и зелени,
та седат, та ядат,
та ядат, та пият
и с кавали свират,
и борба са борат,
и бял камък мятат.
Едно еничерче,
младо и зелено,
не яде, не пие,
не са борба бори,
ни бел камък мята,
ни с кавали свири,
най са царю моли:
- Царю, господарю,
изпиши ми книга,
дома да си ида
при моята майка
и при моят баща!
Че моята майка
сега девет годин
черни кърпи носи,
кърпа са додира,
тя я не опира -
мене жив жалее.
Че моите сестри
сега девет годин
бяло цвете сеят,
ала не го носат -
мене жив жалеят.
Че моите братя
сега девет годин
се кавали прават,
ала с тях не свират -
мене жив жалеят.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.