|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
62. КАЛИНА ПЛЕНИЦА НА ТАТАРИ
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...
Че са се чули, прочули
префалени ягоди
и прекапали малини.
Стоян ги сбира, сабира,
сички ще моми идат,
и Калина иска да иде.
Макя Калина не пуща:
- Седи си, щерко, не иди,
майкя ягоди не яде,
баща малини не зоба,
ти ми си млада годена,
годена и годеж правена,
и за сватба думана.
Калина майкя не слуша,
на стана, та си отиде.
Брале, набрале ягоди
и префалени малини,
Стоян със свиркя засвири,
Калина хоро поведе.
Като със свиркя свиреше,
дури си дума думаше:
- Играйте, моми, и пейте,
често надоле гледайте!
Нещо се в поле зачерне,
дали са черни цигани,
или са брези биволе?
Не биле черни цигани,
или са биле брези биволе,
на биле черни татаре.
Я бежте да си бегаме!
Сичките моми бегале,
бегале и юбегале,
и Калина е бегала,
бегала, не убегала -
тежко низано й натегна,
повече злато и сребро,
шарен я сукман сапиня,
не могла да си убега,
та я татари фанале,
та я завеле, завеле
у нийно село татарско.
Па се минало, минало,
минало две-три години,
татар Калини говори:
- Калино, наша робиньо,
знаеш ли село Каменград,
имаш ли рода у него?
Калина итра, разумна,
тя на татарин говори:
- Татарине ле, бане ле,
я не знам село Каменград,
я немам рода у него.
Па са станале, отишле,
отишле в село Каменград,
та се сгодило Велиден.
Момите хоро ограле,
баща й на праг седеше,
у черна земня гледаше
и дребни сълзи ронеше,
брата й хоро водеше.
Ка ги сагледа Калина,
и тя е зела да плаче.
Па я сагледал татрин,
па на Калина говори:
- Калино, наша робиньо,
дали за хоро жалба имаш,
или некого познаваш?
Я Калина му говори:
- Татарине ле, бане ле,
я си никого не познавам,
но за хоро жалба имам.
Я татарин й говори:
- Калино, наша робиньо,
я влезни в средна кочия,
та се хубаво премени,
натурай тежко низано,
повече злато от сребро,
па иди, моме, поиграй!
И Калина го послуша.
Влезнала в средна кочия
и хубаво се премени,
натура тежко низано,
па се фанала във хоро.
Не фанала се Калина
нито в моми, ни в невести,
но се фанала Калина
до нейна брата Стояна.
Я Стоян й говори:
- Назад, татарска робиньо,
ти ще ме в беля навееш!
Я Калина му продума:
- Бае ле, байчо Стояне,
знаеш ли, байчо, знаеш ли
кога ойдохме, ойдохме
на префалени ягоди,
на прекапали малини -
брахме, набрахме ягоди,
и прекапали малини,
тизе със свиркя засвири,
язе си хоро поведох.
Нещо се в поле зачерне,
ние се, баче, дзверихме
какво се оздол зачерне,
дали са черне циганье,
или са брези биволе.
Ако са брези биволе,
биволе бързо не одат,
ако са черни циганье,
би циганчета имало.
Те били черни татаре.
Вие всичките бегахте,
бегахте и убегахте,
я не можах да бегам,
та си мене фанаа.
Тогав се Стоян досетил
и Калина му говори:
- Я събери, баче, юнаци,
гръмнете пушки латинки
и тия сабли френгийски,
идете, баче, идете
у тия темни клисури.
Като си, баче, пойдат
и вие ги пречекайте,
чекайте и ги убийте,
и мене да отъмнете!
И Стоян си я послушал,
па си е събрал и набрал
като него си юнаци,
па са отишле, отишле
у тия темни клисури,
гръмнали пушки латинки
и остри сабли френгии,
и са татаре убиле,
и си Калина отъмнали.
Долна баня, Самоковско (Стоин-Самок., с. 313, № 576).
=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка
Бояджиева. София, 1989.
|