58. СИНОВЕ ОТКУПВАТ МАЙКА СИ РОБИНЯ

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Майка Стояну думаше:
- Синко Стоене, Стоене,
що ми се чуе из село,
из село, синко, в горни край,
дали са коне крадени,
или са къщи палени,
или са моми влачени?
Стоян майци си думаше:
- Майно ле, мила майчице,
нити са коне крадени,
нити са къщи палени,
нити са моми влачени,
ами е Богдан търгувал,
че е със пари купувал,
а пък на вяра продавал,
та ми е Богдан задлъжнял
сто и петдесет кесии.
Па стотя има, даде ги,
ала петдесет остават.
Чуе се, мае млад Богдан
какво да дава, залага,
борчове да си отплати.
Да даде Богдан майка си -
майка му стара, кьорава,
кьорава, още безумна,
та тя пари не струва.
Да даде Богдан децата,
деца му млади, глупави,
и те си пари не чинят.
Петкана дума Богдану:
- Либе Богдане, Богдане,
не седи, либе, не гледай,
а да ма, либе, заведеш
на голям пазар на Плевен,
скъпа ма цена процени -
за кринче златни жълтици,
за чейрек бели грошове.
И Богдан си я поведе,
та да я Богдан заведе
на голям пазар в Плевен.
Петкана ми са повърна,
та си близнаци подои,
подои ги залюле,
залюле още им запе:
- Нъни ми, до два близнака,
растете и порастете,
тежки търговци станете,
добри си коне купете,
из град във град ходете,
за мама да си питате,
де си има село робинско.
Като си мене найдете,
да си ма вий изробите!
Па си близнаци остави,
та си с Богдана тръгнали.
Па са отишле, отишле
на голям пазар на Плевен
скъпа я цена процени,
за кринче жълти жълтици,
за чейрек бели грошове.
Па си я Богдан остави,
та па си узе парите,
па е у тях си отишол,
та си борчове разплати
и си близнаци отгледа.
А па Петкана заведе
във това село робинско.
Расле, порасле близнаци,
тежки търговци станале,
добри са коне купиле,
от град във град са ходиле
и са си тие питале,
питале и изпитале
де има село робинско.
Па на езеро отишле -
сите робини вървяха,
че си са бяло опрале
и си са смеят, шегуват.
Най-отзад върви робиня,
нити си бяло опрала,
нити са смее, шегува,
черна й кърпа до очи,
черни й котли на рамо.
Като котлите сложила,
и юнаци си гълчаха:
- Че де да ми бъде това
нашата мила майчица,
я да я ние питаме!
Де ги ди черна робиньо,
Сите робини вървяха
и си са бяло опрале,
и си са смеят, шегуват,
а па ти, черна робиньо,
ни си си бяло опрала,
нити са смееш, шегуваш,
черна ти кърпа до очи,
за какво жалиш робиньо?
Тя си дигнала кърпата
и ги в очи погледнала,
па им тогива подума:
- Бабини мили юнаци,
когито тука аз додох,
малки близнаци оставих,
дали ми са те порасли
и като вазе станале?
И близнаци са познале,
че си е това майка им,
па на майка си думаха:
- Майно ле, мила майчице,
ния сме, мале, близнаци,
ния сме твойте синове.
Тогаз майка заплакала.
Те са от коне слезнале,
единия узе котлите,
другия узе на нея,
па си я качи на коня,
та па и леко думаше:
- Ти да ни, мале, заведеш,
дето си, мале, ти седиш,
ти седиш мале, слугуваш,
ние ще да те изробим!
И тя си ги е завела
в голяма къща болярска.
Близнаци думат боляру:
- Колко ни ти пари ищеш,
ния ща мама земеме!
А болярин им думаше:
- Азе ви пари не ищя,
мене ми стига толкова,
че стана девет години,
ка ми майка ви слугува,
слугува, още робува,
туку майка си земете,
земете и заведете!
Тие майка си узеле,
узеле и я завеле,
че са я тие гледале,
гледале и догледале.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.