56. ИЗБЯГАЛА РОБИНЯ

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Царя си изясно провикна
из града, из Цариграда:
- Царю робиня забягна,
робиня, царска слугиня,
царю имане занесе,
на девят мази ключове,
на тъвницата нахтари!
Който робиня намери,
царя ще да му хариже -
Цариград до половината,
турската, холам, джамия,
черкова - света София.
Кой тръгна, царьо, кой по път,
кой по път, кой по друм,
млад Стоян тръгна край море,
край море, край бял Дунава,
там си робиня намери,
на мрямор камък седеше,
за гемиджии чакаше.
Като си видя Стояна,
викнала, та заплакала:
- Недей ма, недей, Стоене,
твоята глава, Стоене,
за мойта глава жа иде!
Стоян робиня не слуша,
той си я фана за ръка,
че я на царя заведе:
- Я на ти, царьо, робиня,
робиня, царска слугиня.
Царя робини думаше:
- Робиньо, царска слугиньо,
кой та оттука изведе?
Робиня дума на царя:
- Царьо льо, царьо велики,
велики, царьо, честити,
кой ма тука доведе,
той ма оттука изведе!
Царя си Стоян повика,
че си Стояна улови,
че го на кола набили.
Стоян от кола викаше:
- Мене робиня викаше:
"Недей ма, недей, Стоене,
че твойта глава, Стоене,
за мойта глава жа иде"…
Ази робиня не слушах.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.