46. РОБИНЯ ОСТАВЯ ДЕТЕТО СИ

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Турчин ми кара клета робиня,
люто я кара по люта слана,
бие я, бие по бело лице:
- Мари хвърли си мъжкото дете!
А робиня му говори:
- А бре, турчине, бре друга веро!
Как да си хвърлим мъжкото дете,
като съм язе попова снаха,
попова снаха, дяку невеста?
Не съм родила девет години,
та па се проклета пролет,
та па хокнаха клети биляре:
"Биле за глава, биле за рожба!"
Сека си даде златнио гердан,
та си купиха биле за глава,
ази си дадох златните гривни,
та съм купила биле за рожба,
та съм родила мъжко детенце.
Па седна турчин да обедува,
робинка везе мъжко детенце,
та го отнесе на планината,
па му направи от павет люлка,
та я направи за две елици,
та па си тури мъжко детенце,
та го залюля и запоя му,
и запоя му, и заплака си:
- Нани ми, нани, мъжко детенце!
Тебе е майка Стара планина,
до две елици - две мили сестри!
Духне ке ветрец, полюля ке те,
удари ке дъждец, окъпа ке те,
дой ке кошута, подои ке те!
Глас й е дошло от планината:
- Иди си, иди, млада робинко,
ти немай грижа за мъжко дете,
язе съм майка на мъжко дете,
до две елици - две мили сестри,
духне ке ветрец, та ке го люляй,
валя ке дъждец, та ке го баня,
дой ке кошута, та ке го дои.
Па си отиде млада робиня.
Стара планина - стара майчица!
Расло е дете и порасло е,
на три месеца - като три годин,
на шест месеца - като шест годин,
девет месеца - девет години,
та е станало коджа ергенче.
Даде му восок Стара планина,
да го продава, та да се храни.

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.